Ей я ве, дойде най-после. Пролет пукна, Тръмп за съжаление – не!

Ако искаш и ти като него да не пукнеш – я от жега, я от дъжд и вятър, я от скука, я да не ти се пукат нервите от злободневни неволи и напрегнитни ситуации, ти предлагам с жажда и мерак да се гмурнеш в дълбините на тази поучителна, почти окултно свръхестествена и особено непредвидима статия.

Ще кажеш, че съм закъснял с повече от месец, че и половина с новината за прииждането на пролетта, но не бързай да ме псуваш. По-добре късно, отколкото на светофара на Сточна гара! Тепърва предстои да ще береш спатъхнатите плодове на файдата от този текст. 

И тази пролет, както всяка, както и всеки друг сезон вовеки, въпроса, който си задаваш ежедневно, продължава да е “Какво да правя в Пловдив?”

Панорамна гледка към Стария град на Пловдив по залез, с хълмовете Небет тепе и Альоша на заден план и каменни руини на преден план.

Задаваш си го, не защото толкова много искаш да правиш каквото и да е. Напротив. По-скоро си го задаваш, защото вътрешно знаеш, че най-вероятно все някога ще ти се наложи да правиш нещо и да прекъснеш така скъпоценното си лентяйстване, което с местна гордост наричаш “айлячене”.

И така в чудене, маене и майнене, минава пролет, лято, есен, зима, колелото се завърта, пада лист от календара, Веско Маринов отново пълни НДК в седемнадесет поредни дни, падат зъби-мъби, гънат се бастуни, а твоята лична глава все така е празна от съдържание на тема “Какво да правя в Пловдив?”.

И за да те спася от агонията на блуждаещите ти мисли и от това наивно да се успокояваш, продавайки си евтино мисълта, че да мислиш какво да правиш също е правене на нещо, а и за да приключи най-после интрото на тази статия, ще започна да мисля вместо теб. Какво да правим в Пловдив през пролетта?

Отиди в музея на ютията

Може да звучи особено рандъм, но силно се надявам голяма част от пловдивчани да знаят, че “Музеят на ютията” е действително място и първото такова на Балканите, разполагащо с над 1200 реликви от цял свят.

Ако си мъж и прочитайки “ютия”, си се зачудил що е то, не съм изненадан… Музеят на ютията е направен за точно такива като нас, за да имаме възможността да видим нещо ново и различно в този живот.

Аз лично никога не съм се гладил и по-скоро бих ползва ютията, за да си стопля обяда на нея, отколкото по предназначение. 

Ако ти не си като мен, съветвам те да си взимаш един номер по-малки дрехи и да излезеш да се разходиш някой прохладен слънчев ден през май, когато е 42 градуса на сянка. Дрехите ще се изгладят сами по телесата ти, че и с пара. Тествано е – работи!

Ако си обикновен човек (искам да се отбележи, че не казвам жена) и ютията е естествено продължение на ръката ти… първо – много съжалявам. Второ –  само ти спойлвам, че първия експонат, който ще видиш в музея е ютията с глава на змей, който бълва пара.. Смисъл… не знам какво повече искаш да видиш в тоя живот. 

Да не съм те чул после да се жалваш, че е ужасно досадно все ти да ми гладиш дрехите!

Разбери защо на върха на Младежкия хълм има басейн

Това е мисъл, която и до ден днешен от време на време ме сгърчва и държи буден през нощта. 

Няма да лъжа, че многократно съм си представял, че басейнът на Младежкия би бил невероятно място да си спретне човек едно вечерно пуулпарти с боклучава музика, двулитровки и чоплене на семки.

И други хора явно са взели тази идея присърце… Може би нямаше да е зле преди това да се уверят, че в басейна има вода… и че не е зима… и да не влизат в него С КОЛАТА!  

Опитай всички мелби от “Стената”

Не знам за теб, но моите лични намерения и амбиции поне са такива. Поставил съм си го за цел, защото така или иначе се разделих с мечтаното тяло някъде във втори курс в университета… и нямам предвид 19-годишното си гадже тогава!

Стената” разполага с 16 мелби. Пролетта трае 3 месеца, всеки по 4 седмици с по 2 дни уикенд. Това прави 24 икиндии, в които мога да се отдам на това холестеролно премеждие. 

За момента не се движа съвсем по график, защото съм изял едва една плодова салата и едно хуйче. И преди да побързате да се побъркате със заключения, моля да не бъдете такива тежки буквалисти, простаци такива! Отидете и си поръчайте мелба “Мокри сънища” и ми благодарете по-късно. 

И за ваше успокоение или не съвсем – аз хуйчета си ям всеки работен ден така или иначе…

Постройте си собствена автогара

След като Община Пловдив реши, че келепирче от Автогара “Север” и Автогара “Юг” няма, започна да обмисля да забрани с наредба посоките изток и запад, за да не му хрумне на някого да вземе да направи и там някоя никому ненужна автогара.

Затова моето предложение за теб за внасяне на свеж полъх в пролетните ти дни, е да вземеш да си направиш собствена автогара. Виждайки какво представляват Автогара “Север” и Автогара “Юг”, спокойно можеш да разковеш две дЪски от изгнилата ламперия от на баба ти кухнята и да ги хвърлиш пред вас на тротоара. Барем ти пазят и паркомястото! Пироните можеш да ги оставиш за тия, който не разбирам намека…

Засади екзотично растение в междублоковото пространство

Предлагам това да бъде дървото дуриан. Основната идея е, че плодовете му пахнят на смърт. Или както пътешественикът Ричард Стърлинг определя миризмата на дуриан – „нещо средно между свински изпражнения, терпентин и лук“. Аз терпентин нямам никва идея какво е, но другите две не звучат като да лъха на росна ливада след коситба…

Каква е целта, ще попиташ? Ми глей ся, ако засадиш череша, слива, кайсии just ahead или каквато и да е друга овошка, твърде вероятно е лапетата да ти я обрулят с на баба си бастуна, още преди да си опитал един плод.  Освен това ще се качват по дървото, ще падат, ще се поломват на Буратино, ще правят дъсчени къщички в клоните, там ще гнездят някви досадни птички, коити ще те будят сутрин в 12 в неделя… трагедия!

Засади си един дуриан, никой да не припарва до него, па после директно паркирай под него, че да има повече място пред вас за автогарата. Освен това, като дървото даде плод, ще можеш да черпиш с фреш от дуриан, джинджифил, магданоз и шот терпентин любимите си съседи!

Създай платформа със социална цел

Имаш Claude, Opus, Mythos, GPT, Codex, Cursor, Sonet, сигурно и на сюнет си ходил…  Никакво оправдание нямаш да не се ангажираш с това и ти да опиташ да спасиш света, околната среда или поне в частност теснолистия божур, намиращ се единствено по влажните ливади между гр. Божурище и с. Волуяк!

Това, че ще помпиш GPT до откат с “Брат, не работи, постарай се повече!”, което ще доведе до опустиняването на стотици декари гори, изобщо не бива да те откланя от релсите! 

Не искам никога да забравяш, че AI е създаден, за да бъде твой приятел, от изключително социални, адекватни, човечни и никак не видимо умопомрачени хора като Сам Олтмън, Борис Черни, Илън Мъск, Марк Зукърбърг и други примати.

И аз не останах по-назад от собствения си призив и създадох жалка платформичка, в която да показваме среден пръст на Градски транспорт Пловдив. Към нея има огромен интерес – основно от мен и малко мои приятели (защото нямам повече), които принуждавам да ползват!

И така като изчете това… нещо… сигурен съм, че си удивен и тръпнещ от копнеж по това каква вихрена пролет се очертата, знам! Не разполагам с повече съвети, които да ти дам, за да отговоря на въпроса ти какво да правиш аджеба през тая и която и да е пролет в Пловдив. 

Надали обаче ще имаш нужда и от повече съвети… от мен някога… Реално обаче ако се впуснеш да изпълняваш гореизброените, пролетта ще мине и замине в игри и закачки и един ден, обръщайки се назад, гордо със сълза издайница в окото ще можеш да си кажеш “така ми мина младостта – пролетта на моя живот”! 

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!
Become a patron at Patreon!