Кажи ми „сбогом“ в началото, но ме обичай на края…
Автор: Константин Курдалиев (page 1 of 27)
Казвам се Константин Курдалиев, роден и израстнал до 193 см в град Пловдив. Няма да споменавам на колко години съм, тъй като би ми се искало този личен блог да бъде актуален и след време, а е много вероятно да забравя да променя възрастта си след 10 години, когато, надявам се, все още четете разказите и мислите ми тук. Дано да имам и какво да ви кажа тогава. Приятно четене!
Психичното здраве не се изчерпва само с липсата на тревожност, повсеместна напрежонка в организЪма или диагноза, поставена от специалист или Chat GPT… което в много случаи е едно и също. То включва начина, по който мислим, почиваме, реагираме на стрес и гняс, възприемаме тялото си, ядем или не, пием или пием много, спим или ич, […]
Ей я ве, дойде най-после. Пролет пукна, Тръмп за съжаление – не! Ако искаш и ти като него да не пукнеш – я от жега, я от дъжд и вятър, я от скука, я да не ти се пукат нервите от злободневни неволи и напрегнитни ситуации, ти предлагам с жажда и мерак да се гмурнеш […]
Здравейте, любопитни майни! В настоящия този път наистина научен труд представям резултатите от официално проучване, базирано на реални данни от Semrush – една от водещите платформи в света за анализ на онлайн търсения и потребителско поведение. Привилегията да имам достъп до нея се дължи на факта, че работя в сферата. Рискът да бъда уволнен, за […]
Бабите са любимите ми хора на света! Те са своеобразна машина на времето. Всеки, който седне на пейката пред блока до случайна баба, бива отведен моментално в едни други, по-лежерни, по-спокойни и безвременни времена. Като представител на това поколение и аз не съм изключение от правилното, че милениалите сме отгледали и възпитани до голяма степен […]
Луната бавно изчезва. Небето не я търси. Ще се върне, щом тя реши…
Безчувствено пред мен стоиш. Тишината разкъсва въздуха. Сянката ти тежи върху мен…
В огледалото отражението зад мен вече не помръдва…
Чаках чаках, но уви… така и нищо не се роди…И тъй като никой не иска да се наеме със задачата да зачекне и разнищи тази така важна тема, която да отговори на въпроса “Защо съм такъв?”, който част от човечеството, както и аз самия, си задаваме – захващам се аз! Ще се опитам да е […]
Да запалиш свещ, значи да хвърлиш сянка…
Разбито ще бъде сърцето. Разбито то ще продължи да живее…
Тънки светлини процеждат се през полуспуснатата щора. Танцуват те меко по ключиците ти…
Ново градене. Парче парче по парче. Но все централното липсва…
В сърцето ми тежиш в безтегловност…
И дърветата по теб тъжат с капещи есенни листа…
Емоционално въведениеРядко или почти никога не говоря за подобни неща, за каквито предстои да говоря след малко. Навярно съм си си го забранил вътрешно или просто ми е прекалено дискомфортно да го правя пред други човешки същества. Не съм сигурен дали това неудобство се дължи на недоразвита емоционална интелигентност или просто на липса на аудитория, […]
В мислите ми пипнешком ти се разхождаш…
Нощта като сянка по залез се издължава. Кога пак двама в нея ще се изгубим?
Ако ти останеш, лятото никога няма да си тръгне…
ЗдравейтИ на всички рйейвъри, мйетъли, рокери, нюуейвъри, хипхопъри, хороводи и обикновени чалгари! Днешната тема, освен че е мега значима и вълнуваща за мен, ще бъде и евъргрийн съдържание, независимо от кого и кога ще бъде реферирано към нея. Отсега предупреждавам, че това далеч няма да е евент календар с предстоящи събития в и около град […]
