Често вятърът е нежен и свеж.
Понякога обаче грубо кожата раздира.

Казват, че меките вълни на морето тъгата отмиват. 
Случва се обаче в бурен водовъртеж от страх да те погълнат.

Обикновено денят е безоблачен, топъл и тих.
Винаги обаче с тръпнещ, всепоглъщащ мрак завършва.

Дори зимата слънчеви дни подарява.
Но и през лятото листата изгорели капят.

Можеш да свикнеш да не чуваш нечий глас.
Можеш и без звездите да виждаш.
Всъщност обаче… не…

 

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!
Become a patron at Patreon!