Често вятърът е нежен и свеж.

Понякога обаче грубо кожата раздира.

Казват, че меките вълни на морето тъгата отмиват. 

Случва се обаче в бурен водовъртеж от страх да те погълнат.

Обикновено денят е безоблачен, топъл и тих.

Винаги обаче с тръпнещ, всепоглъщащ мрак завършва.

Дори зимата слънчеви дни подарява.

Но и през лятото листата изгорели капят.

Можеш да свикнеш да не чуваш нечий глас.

Можеш и без звездите да виждаш.

Всъщност обаче… не…

 



Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!
Become a patron at Patreon!