Завиждам на есенния вятър, че той, а не аз разголва синята ти рокля…
Категория: Хайки – част 12 (page 1 of 1)
Кратки произведения в древната японска стихотворна форма- хайку. Част дванадесета.
Твоята красота ще спаси моя въображаем свят.
Златни листа танцуват по земята, под ритъма на тъжната мелодията на нашето сбогуване.
Бледнеят летните нюанси на кожата й. Мислите за нея- не.
Дъждът отмива фалшивата усмивка на престореното щастие.
Намирам себе си, само когато се изгубя в очите ти…
Аз и ти под дъжда.
За нас няма време. Има само пространство. Моето въображение.
Не ми останаха вече думи, които да ти подаря…
Не искам да те имам. Просто щастие с теб искам да споделя…
Ти забрави, че ме има, защото бях винаги край теб.
Наближаваща есен. Напомняш ми за нейните тръгващи си стъпки…
В съзнанието ти живея. Сладки са на вкус мислите ти.
Сложно е, когато искаш нещо… Просто е, когато искаш някого…
Ще чакам теб край сините сенки на безкрая…
Сладострастие. Сокът на праскова се стича по пръстите й.
Той е само шепа пясък сред дългите ти пръсти. Ти си солта на морето, песента на цикада, блясъкът на звезда, сокът на диня. Той е миг, ти си лято…
Винаги звезда ще си останеш – ярка, но далечна…
Уханието ти отключва най-шареното ми въображение…
Трудно се оставя да изгори свещ, чийто огън сам си запалил…
