Днес си отворих чекмеджето,
Онова с нощните пеперуди.
Там, където пазя и спомените за теб.
Вгледах се в пъстрите очи по крилцата им,
Твоите очи, в които потъвам,
Твоите крилца, с които политаш в мислите ми.
Пуснах си любимата ти музика и зачаках…
Ярките цветове на въображението,
Проливния дъжд,
Теб…
Нощния рейс,
Който идва, за да те отведе у дома,
В сънищата ми.
Закъснява…
Нищо, аз ще почакам с теб.
Ще бъда топлия вятър,
Който люлее листата на дървото, под което чакаш,
Като реснички на топло одеяло те ще те прегърнат,
Ще бъда уличната лампа,
Чиято светлина очертава лицето ти,
Като с молив луничките по него тя ще рисува,
Рейсът идва, качваш се и потегляш…
Яхвам вятъра и ще те пресрещна на твоята спирка,
За да разроша косата ти за последно,
Преди да си легнеш в мекия куп от възглавници.
В моето тайно чекмедже,
Два пръста в ляво от лъжичката…
