Пътят пред мене на две се разделя.
Единият дълбоко в гората ме води.
Другият – край река протяжно криволичи.
По кой от двата да тръгна дълго се чудя.
Избера ли първия – тежък преход ме чака.
Гъсталаци над мен ще зависнат,
небето от поглед ще скрият.
Клони ще жилят лицето ми жално.
Ръце изподрани от тръни в юмруци ще стискам.
Сенки ще бродят сред дървета високи.
Гласове ще пронизват тишината сива.
Дълго ще крача с крака натежали,
в сърцето ще влача спомен угасващ.
Вторият път – не по-лек е, повярвай!
Еднакъв пейзаж дълго ще следвам.
След всеки завой, нов ще изниква.
Остри камъни пети ще побият.
Черно небе Луната ще скрива.
Вечерницата пътя ми не ще осветява.
До кръст ще затъвам във вода мразовита.
Жажда в мен ще гори,
която с вода не гаси се.
По който и от двата пътя да тръгна,
сам по нещо ще продължа да крача.
Защото ти ме остави там,
където пътят пред мене на две се разделя…
