Представата за теб е капанът на моите обречени сънища…
Категория: Хайки – част 13 (page 1 of 1)
Кратки произведения в древната японска стихотворна форма- хайку. Част тринадесета.
Губя разсъдък само пред голотата на съзнанието ти…
Нищо не ми казваш. “Думите” ти целят право в болното…
Есента замръзвам основно от липсата ти.
Искам те до мен само за днес. Утре дано да няма…
Ти си като октомври. Топла, когато пристигаш, мразовита, когато си тръгваш.
Път беше ти. И посока. Сега каменна стена си. Челно в теб се разбирам.
Благодаря ти, топло есенно слънце, за разголените й ключици!
Когато нищо не ти се случва, сам случващ неща в съзнанието си…
Нереално е колко си истинска…
Есента не е подходящ сезон, през който да опитвам да те забравя…
Непрогледна джунгла в сърцето ти оплетох. Сега страх ме е в нея да не се загубя…
Очите ти два затвора са. В единия плени моята сила, а в другия – моята слабост…
Слънцето ще залезе и днес, спокойно, че аз ще те топля, докато него го няма.
Сладък Млечен път е кожата по врата ти.
Зад облак Луната се скри, сърдита, че с нея дръзна теб да сравнявам…
Твоето небесно тяло научи ме що е то непреодолимо привличане…
Ще останеш ли да ме топлиш ти, след като си тръгнат последните лъчи на циганското лято?
Чувствата и листата са най-пъстри и красиви, точно преди да окапят.
Завиждам на есенния вятър, че той, а не аз прокарва пръсти през косата ти…
