Категория: Хайки – част 13 (page 1 of 1)

Завиждам на есенния
вятър, че той, а не аз
прокарва пръсти
през косата ти…

Чувствата и листата са
най-пъстри и красиви,
точно преди да окапят.

Ще останеш ли
да ме топлиш ти,
след като си тръгнат
последните лъчи на
циганското лято?

Твоето небесно тяло
научи ме що е то
непреодолимо привличане…

Зад облак Луната се скри,
сърдита, че с нея дръзна
теб да сравнявам…

Сладък
Млечен път
е кожата
по врата ти.

Слънцето ще залезе и днес,
спокойно, че аз ще те топля,
докато него го няма.

Очите ти два затвора са.
В единия плени моята сила,
а в другия – моята слабост…

Непрогледна джунгла
в сърцето ти оплетох.
Сега страх ме е в нея
да не се загубя…

Есента не е подходящ
сезон, през който да
опитвам да те забравя…

Нереално е
колко си
истинска…

Когато нищо
не ти се случва,
сам случващ неща
в съзнанието си…

Благодаря ти, топло
есенно слънце, за
разголените й ключици!

Път беше ти. И посока.
Сега каменна стена си.
Челно в теб се разбирам.

Ти си като октомври.
Топла, когато пристигаш,
мразовита, когато си тръгваш.

Искам те до мен
само за днес.
Утре дано да няма…

Есента
замръзвам
основно от
липсата ти.

Нищо не ми казваш.
“Думите” ти целят
право в болното…

Губя разсъдък
само пред голотата
на съзнанието ти…

Представата за теб
е капанът на моите
обречени сънища…