Събличам съзнанието ти отвесно- от глава до пети. Формите му в мен се впиват. Името ти изричам – явно и насън…
Категория: Хайки – част 14 (page 1 of 2)
Кратки произведения в древната японска стихотворна форма- хайку. Част четеринадесета.
Обръщам се към теб в празното легло…
Говори ми на светло, както ми говориш на тъмно…
Пръстите ми с твоите, нерешими загадки заплитат…
Там някъде недалеч, бадемови очи искрят…
Трошиш ме на парченца, а после ме събираш с тънките си пръсти… … с тънките си пръсти, парченцата ми събираш, а после – отново ме трошиш. Трошиш ме…
Груби мисли гладка кожа. Две тела в едно тяло…
С теб безпосочно плавам по меки чаршафени вълни…
Пръстите ти като капки вода по гърба са…
Снегът ме заслепява денем бялата ти кожа – нощем…
Сладко нагарчат бадемите в очите ти…
Затварям очи… Едно… Две… Ти…
С теб съзнанието безгрижно пътува към непознати места…
Спокойно езеро мислите ми бяха, докато ти не започна камъчета да хвърляш в него.
Ти си подреден хаос в моя неподреден ред.
Тъжни ли са шарените есенни листа?
Топлият ти глас и капките дъжд по покривите нощем…
Зима съм за теб. Липсвам ти, но не искаш никога да се връщам…
В чии мечти ли се разхождат сега безкрайните ти крака…
Ти си есенно слънце. Идваш бързо и си отиваш още пó.
