Не бих казал, че за своите “крехки” 33 години съм имал прекалено бурен и похотлив любовен живот. По-скоро бих се наредил по към дъното на “хранителната верига” на играчите. Въпреки това би ми се искало да споделя своите наблюдения по въпроса за любовта и дали има тя почва у нас в Пловдив.
Разбира се, преди да започна, трябва да направя една вметка – в любовта (разбирайте секса), както и във всичко друго винаги има някой над теб. Но нека не забравяме, че без тези под теб, любов (разбирайте секс), не може да съществува! Също много важен и основен прийом в нашите географски ширини е, че въпреки че не знаеш как нещо става, да даваш акъл как то се прави! Точно тази е и причината в Пловдив – този древен римски метрополис, публичните оргии да не са просъществували – все ще се намери някой да дава акъл… “не така”, “а така”, “е така ли се прави?!”, “това не отива там”, и т.н.
Но стига лирически отклонения, сега по същество. Ще започна с една кратка ретроспекция с уговорката, че нямам представа как са се случвали нещата преди новия век. За сметка на това съм слушал доста легенди от “старото поколение” като ми се струва, че май едно време бая са си хойкали! Или поне на приказки.
Спирка едно. Целувки в детската градина. Аб-то на романса! Всеки ги е получавал, всеки ги е давал. Детските градини в Пловдив, освен че са известни с това, че трудно се влиза в тях, придобиват популярност и като места за заплитане на сериозни романтични многоъгълници. Замислете се! Като деца винаги сте имали поне 2 гаджета. Аз лично не съм чувал дете, което да каже, че има само едно. То или няма и е над нещата или има поне две за цвят! Още ме преследват спомените на гонещи ме, за да ми щипят бузите, момичета из двора на детска градина Радост в Съдийския…
След като поставихме солидна основа на любовния живот в детската, непременно стигаме до периода с тръгването на училище. И нещата рязко започват да стават страшни… Още ти се плаче за мама, а вече имаш чисто нова среда, в която трябва да си непресторено cool! А, момчета, всички знаем, че мацките умират за това! И на 6 и на 60!
След 5-ти клас играта загрубява. Започват се рожденните дни до 10 вечерта, бавен блус на Backstreet Boys, а ако родителите не са в къщата – Гумени глави до откат! Към 6-ти, 7-ми клас започва въртенето на шише, а в осми и девети шишето спира да се върти и все повече придобива друго по-главозамайващо приложение. Някъде в този диапазон е и Светият граал на целувките – първята. Марче, извинявай за езика, не знаех как…
Ето именно в тази възраст (разбирайте около 7-ми, 8-ми клас) едно време започвахме да ходим по срещи! И тук е моментът всеки един от вас, който ми е сравнително набор, да признае с ръка на сърцето си, че е бил поне на пет срещи в 6:00 на часовника на Пощата с напълно непознат/а, които му/й е пратил размазана снимка в miRC, на която се виждат още 5 човека с предизвикателството – “Отгатни кой/коя съм аз?”! Признайте си де, кой съм аз да ви съдя?! Бих искал да изтръгна и още едно признание от вас. Колко пъти ви се е случвало да се скриете някъде в Градската и да изпратите някой ваш приятел да отиде до Пощата с думите: “брат, иди да видиш тая става ли, да знам дали има смисъл да ходя!” ? Въпросът е риторичен.
Кацаме смело на следващата стъпка в йерархията на любовния ни апогей! “Натискането” в Градската, по тепета, на Гребната на онази прикрита пейка (всички я знаете) и общо взето навсякъде, където “почти никой няма” или “то вече се стъмни”. Ех, сякаш беше вчера…
На тази възраст вече повечето от нас бяхме откачили телефона от жицата, а с това изглежда загубихме и връзката помежду си. Стана ни по-лесно да се откриваме навсякъде и същевременно спряхме да се търсим за каквото и да е. Вече имахме смс-и, защо ми беше да ходя с колелото до тях в Кичука, за да й пожелавам лека нощ, като можех да й драсна един хайку-тип смс за лека нощ? Вие били ли сте в Кичука посред нощ? Именно!
Към 17-18 годишна възраст нещата придобиват космически размери, защото изведнъж вече не беше вече готино да водиш гаджето си на сладкарница “Стената” или по парковете. Време беше за барове и дискотеки! И сякаш тук романтиката на детското, невинното и сакралното изчезва, отстъпвайки място на вихрушката на купона и безсънието.
На 18-19 има един период, в който момчетата рязко спряхме да се интересува от жени. Защо? Появи се втората ни страст – колите! Шофьорски курсове, левия завой на Сточна гара, какво значи тоя триъгълен знак… все теми, които за кратко изместиха “мерака” от сцената. Не след дълго обаче колата се превърна в още едно ”място”, на което можехме да водим гаджето. И то предлагаше неограничени възможности, особено за по-гъвкавите. Колко звезди сме преброили само над Марково в онези отбивки…
Университет! Съвсем ново ловно поле! Амазонки от Хасково, Харманли и Любимец (зоната XXL) взеха за жертва немалко горди пловдивски “играчи”. Ходенето на лекции (разбирайте игрането на белот в Пожарната до ПУ-то), се превърна в съвсем ново преживяване. Както всеки един студент знае – да отидеш на лекции е първата стъпка към ретро чалга парти в Secrets (къщата на тайните)! Аз лично си признавам, че за мен това място наистина си остана едно голямо неизживяно тайнство, за което често съжалявам в самотните вечери, четейки Буковски.
Неусетно минават 5 години (а ако учите в Техническия – 15) и вече сте “зрял” и “образован” човек, който не може да заспива преди 3 сутринта, дори и това, което има да прави вечер, е да гледа образователни видеа за сезонната миграция на вомбата, опитвайки се разбере дали това животинче е мече или по-скоро хамстер.
Капана! Ето го, случи се! Появи се в живота ни на 24-25 годишна възраст! Съвсем ново и различно, едва ли не европейско място, където е позволено да си различен, креативен, въодушевен, да се обличаш странно, да говориш на английско-български ниво А2 и да пиеш шотове с чужденци от Медицинския университет до сутрин в No Sense! Мацките изведнъж станаха впечатляващо стройни вегетарианки, които носеха очила за разкош, гледаха лабрадор и пиеха джинджифилова бира на ароматни свещи в поза лотос. Е, признавам си, слабост са ми… И тук някъде ми се струва, че повечето от нас открихме един различен свят – бяхме уловени в капана на светът на вечния тийн! И така до 32.
Любовният живот на този етап е нещо съвсем възвишено и одухотворено. Да си single в края на второто десетилетие на настоящия век е символ на сила, свобода, независимост от нищо и никого (защото ако нищо не зависи от теб, си истински независим), повод за гордост и душевна сила! Да, трябва все още да преживяваш въпросите от роднини по Коледа “ти няма ли вече да се жениш, бе?”, но вътрешно се успокояваш, защото си чувал, че “след 30 винаги е рано”. Самотата не е самотност, не е бреме, а избор, призвание и повод за самоизтъкване. Заря!
А какво е любовният свят/светът на срещите днес? Честно казано не знам… защото не чувам вече хората да ходят по срещи. Тя ходят на бизнес вечери, на събирания с приятели, на кино с един/а познат/а, на разходка в планината с колежката, на ски с любовницата, на хотел с приятеля с привилегии. Какво са срещите ли? Може би една романтична отживелица, която спешно трябва да бъде възродена, ако искаме да запазим детското очарование на това да “срещнеш една нова и великолепна душа”!