Ще започна с една игра на думи – soul без mate е като мит без кренвирш!

Във Вселената няма загуба на енергия. Всичко се движи, всичко се променя. Случват се лоши неща за баланс на добрините и обратното. За всеки край има начало, за всеки залез има изгрев, за всеки отлив има прилив, за черното има бяло, за бирата има пържени картофки и т.н. Всичко е баланс в невидима, мислена, гигантска везна. Всъщност, като се замисля, само една несправедливост съществува във Вселената ни – за пет работни дни има едва два почивни…

Подкрепям тезата, че когато си в носталгично, минорно или меланхолично настроение, колкото и да не ти се вярва, стига само за миг да отклониш втренчеността си в това колко си зле и колко тъпо се чувстваш, за да усетиш как внезапно нещо някъде започва да си търси място и пасва дълбоко в теб. Това движение, тази промяна, е стъпка към по-голяма такава. Крачка към своеобразна метаморфоза. Катализаторът на тази метаморфоза, динамото на тази енергия е душата. Всичко това на една мисъл разстояние.

Както казахме във Вселената няма загуба на енергия. Тя е в непрекъснато движение и преминаване от едно състояние в друго. А за да може душата да дава тласък на тялото и ума ни, за да разпери криле съзнанието ни и да преодолее хоризонта, който сами си налагаме, то тя непременно се нуждае от какво? Не, не от мит с кренвирш, а от друга храна – насрещна, сродна енергия. Enter, mate!

И точно сега идва мястото на онази частичката от небесния пъзел, която провокира огромния космически взрив, преобръщащ изцяло и същевременно изграждащ живота ни из основи – материята за нашата антиматерия. Сродната душа. Душа за нашата дума. Искрата за пожарът ни. Кренвиршът за нашия мит.

Тук някъде си задаваме и въпроса – възможно ли е това? Съществува ли човек или друго същество на тази планета, което да успее да задоволи хилядите претенции и изисквания на душата ни? “Искам да е красив, богат, мистериозен, умен, забавен, висок, атлетичен, социален, програмист” (Успех! Особено с последните две…), “Не харесвам сарми”, “Любимият ми цвят е зелено”, “Не ям чесън”, “Не обичам котки”, “Спя с чорапи”, “Сексът и градът ми е любимият сериал”, “Искам да живея в апартамент на трети етаж, южно изложение, ново строителство, 120 квадрата, в централен квартал на Пловдив, далеч от голям булевард, с отстояние от улицата, наблизо да има детска градина, бар, месарница, баничарница и ветеринарен кабинет за чинчилата ми!”. Не знам за вас, но аз лично спрях да чета на “Не харесвам сарми”!

А всъщност дали това са желания на душата? Или са прищевки на уморения от разочарования, стресиран от преработване, провалени връзки, токсични отношения с околните и потиснат от социален натиск ум? Когато се разровим в себе си, дълбоко в себе си, действително това ли са нещата, за които истински компеем? Да, със 120 квадрата, в централен квартал на Пловдив наистина ще имате повечко място за еготата си, а и най-вероятно две спални, което е голям плюс, защото на кого му е притрябвало да си ляга до човек, който спи с чорапите?! Всъщност не се ли свежда смисълът и целта на живота ни до една проста надежда – да споделим щастието?

Споделяне. Това за мен е най-голямата и изконна нужда на всяка душа. Да разгърне цялото си същество и страст, да разкрие своите най-тъмни и потайни кътчета на друга себеподобна, истинска и пламтяща душа. Душа, която също така е обсебена и погълната във водовъртежа на бурното настояще, за да могат двете да бъдат заедно в едно перфектно бъдеще. Да изплуват на повърхността, да протегнат ръце и да достигнат недосегаемото, възвишеното и изпълващо щастие на съвместността. Ето това искаме! А не просто да споделим кренвирша си с някоя кифла… Мит ли? Такава е реалността.

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!