Романтиката е една безкрайно интересна и същевременно тривиална тема, която поражда противоречие с цялото си същество. Това се дължи най-вече на факта, че всеки човек има различно възприятие и усещане за нея. Колкото хора, толкова и мнения. А проблемът идва оттам, че почти всеки смята себе си за голям романтик, което следователно безсъмнено значи – невероятен любовник.

И така стигаме до едно основно разбиране, около което се обединяват доста хора – романтиката е неразривно свързана със секса! Тя е користен акт, който в същината си се свежда до едно първично и животинско намерение. Една примамлива и изкусителна измама, направена с такт, премереност и дори на моменти себеотрицание, но със задни мисли. Дали е така всъщност – предстои да анализираме.

Чоплейки темата, следва първо да си зададем въпроса – правили ли сме наскоро истински романтичен жест?

За да можем да дадем искрен и категоричен отговор, ще трябва да вникнем в това що е то “истински романтичен жест”, като за целта ще използваме конкретен нагледен пример. Помните ли лелята, която обикаля и до ден днешен всички заведения в Пловдив и продава рози? Тази същата, която никога не довършва изречението “Роза за дамата…”, защото някак светкавично преценя, че няма да си купим нищо от нея. Имам чувството, че тази жена направо ни отгледа от невръстни тийнейджъри по баровете… Е, купуването на роза от нея категорично не би могло да бъде категоризирано като “истински романтичен жест”.

Основна причина за това, е че най-големият противник на романтиката е баналността – розовата, шоколадова, плюшена, романтика на сърчица. Не оспорвам факта, че върши работа в определени ситуации, да, но в днешно време бодлите на розата са се превърнали в символ на намерение за “бодване”. Именно това, за жалост, прави подаряването на роза в заведение леко отчаян и крайно плосък акт на показно мъжество.

В тази връзка, бих си позволил да отправя един съвет – следващият път купете едни чорапки с котешки ушични от Митко, когото всеки истински пловдивчанин познава.  Един подобен жест би представлявал не само подкрепа на малкия бизнес в родния град, но и би демонстрирал истинска загриженост, която задължително ще провокира почти детско умиление и разнеженост у насрещната страна. А и нали знаете – “топли крака… закуска в леглото на сутринта”. Нещо такова беше…

Следващият въпрос, който трябва да изникне в съзнанието ни е – целели ли сме нещо конкретно с романтичния жест? Всъщност под “нещо конкретно” винаги следва да се разбира само едно.

Ако целта ви, подарявайки шоколадово яйце е да сглобите играчката заедно, да й изберете име, да я снимате на някой камък в Стария град за инстаграм с хаштаг #appreciatethelittlethings #couplesgoals и #plovediv, поздравление – вие сте истински романтик!

От друга страна, ако купувате бутилка скъпо вино, пиете го на залез на Гребната, говорите си за театър, изкуство, култура и други сложни теми, докато не ви набъбне езика, смръкне и се освободи затънтената “любовна” пейка… благодаря за участието – от вас романтик не става, но пък сте истински играч!

И за да обобщим – романтиката не е игра. Или ако е игра, то по-скоро ако теглим чертата, би следвало от нея по-често да губим – усилие, нерви, време, пари. Тя изисква старание, изобретателност, жертвоготовност, липса на срам и доза лудост. Изисква да загърбим егото си и да направим нещо, което дълбоко в себе си подозираме, че би могло да се окаже безсмислено, рисковано, неползотворно за нас, обречено на неуспех и леко щуро. В замяна печелим чиста енергия, създаваме нови връзки в мозъка си, учим се на креативност и преодоляваме бариери, които често сами си поставяме. Романтиката е за смелите, извисените и красивите души.Правете я с мисъл и идея! Предизвиквайте себе си и подарявайте емоция на отсрещния, защото романтиката е яка работа, майна!

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!