Вечерницата изгрява.
Мъж и жена хванати за ръка
вървят по пясъка.
Aвторски разкази, приказки, статии, хайкута и стихотворения.
Произведения в японска стихотворна форма, известна като хайку, посветени на романтиката.
Вечерницата изгрява.
Мъж и жена хванати за ръка
вървят по пясъка.
Под чадъра се крият
две усмихнати лица.
Светкавица.
Цял нов свят
e затворен
между ключиците й.
Дълго пътуване.
Косата ти се вее
на отворения прозорец. Безвремие.
В тъмната стая
се виждат само
твоите искрящи очи.
Златно слънце грее
и всичко в теб сияе.
Лунички.
Мъж чака на гарата
с цвете в ръка.
По залез.
Утрото розовее.
Ти се събуждаш
с усмивка.
Морски бриз вее.
Ситният пясък
полепва по кожата ти.
Нощен спомен.
Чашата с текила
има вкус на 0899 04…
Кино.
Глупав филм.
Презрамката й постоянно падаше.
Дълго лято.
Разликата по тялото й
става все по-ясна.
Стъпки в пясъка.
Солени капки се стичат
по гърба й.
Късно вечер на терасата.
Хладен вятър вее.
Наблюдавам тръпките по кожата й.
Денем
без теб съществувам.
Нощем – не мога.
Не мигам.
От страх да не изпусна
някое изражение на лицето й.
Вечност.
Не е толкова дълго
ако е с теб.
Тя е симфония.
Гласът й е музика,
а аз съм меломан.
В реалността няма изкуство.
Любовните песни пълни с лъжи са.
Предпочитам тъжните.
Полунощ. Луната огрява
пустата страна на леглото.
Там, където преди беше тя.