Сякаш току-що бяхме започнали да се надъхваме за новогодишната резолюция да свалим осмянката за морето т’ва лято и ей на, че пак дойде време за най-досадния въпрос в историята на човечеството… Какво ще правиш за Нова година?
Няма шега… От един момент насам времето си минава като “любовта на живота” на тийнейджърка – 2 седмици и отгръщаме нова страница. И като се обърнем назад и се запитаме “к’ви ги свършихме тая година?”, в списъка ще се откроят major highlights като:
1) Яхнахме 4-5 вайръл вълните на някакви “наболели” теми като:
1.1. Изразяване на позиция по отношение на “скандални театрални постановки”, макар 90% от нас никога да не са стъпвали в театър;
1.2 LGBTQ+ пропагандата в училище, която според огромна част от популацията на България е най-големият проблем в родното школо, макар да не знаят точно в кое училище ходи детето им, дали изобщо имат дете или сами по себе си никога да не са ходили на училище;
1.3 Масово изразихме “компетентни” конспиративни мнения по отношение на пожарите в България, беседвайки надълго и нашироко в киселия старчески клюкарник Фейсбук, в опити да отворим очите на невежите за “очевидното”, вместо да направим някак близкото до акъла – да запретнем ръкави и физически да окажем помощ на страдащите;
1.4 После пък всеки втори започна рязко да разбира от алтернативна енергия и най-вече от фотоволтаици и това къде и как те трябва да бъдат поставени, макар собственоръчно да не е способен сам да завие една крушка в килера;
1.5 Ънкенсълирахме Тото, за да може отново да не слушаме музиката му или да гледаме подкаста му;
1.6 По едно време падна покрива на НБУ, за да може да се подиграваме 2-3 дни (колкото трае всяка „революция“ в България) и на това и набързо да набедим баняджията бай Манол, че си е оставил ръцете и на тоя обект.
2) Групово тренирахме “маратонско гласоподаване с препятствия”, без всеки един от изборите да има каквато и да е разлика с предишния, което по-скоро ми наподобява на шизофрения, а не на същинско гласуване.
3) Влязохме в Шенген и веднага като Джон Траволта от Криминале взехме да се чудим дали е удобно да нахълтаме с обувките и се оглеждахме къде можем да си заварим фаса…
Всичко точно, но за голямо съжаление па’ не излезе нов албум на Тони Дачева и тoя път… Много съдържателна, динамична и емоционална година беше. Пожелавам й да е жива и здрава и на оня свят!
И тъй, след като вече пробихме Модър-Царевец и придобихме празнично настроение с положителните слова по-горе, нека направим нещо като преход през времевата линия на празниците и начините да си изкараме “забавно” на тях.
Пазаруването
Всичко започва с хо-хо-ходене до КауфланК (както му казваше баба ми) за пълни ремаркета с мандарини. Това е една свята традиция, която много добре охарактеризира същината на коледно-новогодишните празници в нашите географски ширини. Надали има нещо по-весело и сплотяващо тълпа с непознати хора, от блъскащи колички, пълни с пуйки, банани, орехи, стар чесън и сЕжук. Какъв невероятен карамбол на коледния дух! Целувките под имел са за слабаците. Друго си е да си спретнеш един “Крал на ринга” под висящите табели с промоции.
Преяждането
След като “отстреляме” изтръпнатала багдадска пуйка, замръзнала от 20 години във фризера, сядаме сладко-сладко да я ядем. Богопомазаните пък натискат на домашно прасенце, свежо опърлено пред блока, върху останалата от разтурения гараж ламарина. И те така не ставаме от масата поне четири дни. Деца припадат, майки пищят, бащи сменят осми потник и слагат панталони за бременни, но яденето не секва…
Коледно хайку
Тиквеник, сланина и два банана,
само още една сарма
и ще постигна Нирвана.
Препиването
За всеки е ясно, че при нас това е национален спорт. Колко можеш да изпиеш е правопропорционално на това, колко ти е голям (важи и за жени). Най-голямата сцена за проява на този талант са именно предстоящите празнични дни. Това си е направо своеобразна Олимпиада. Вино с Лимонада. Слабите англичани имат Boxing day, ние имаме Вино-in-a-Box-от-сутрин-day. Всеки знае, че една хубава Коледа задължително свършва в Изтрезвителното. Ако отговорът на “какво получи за Коледа?” не е “3 промила”, значи си се провалил като гражданин на родината ни.
Събирането с родата
Общо взето предишната точка служи за предпоставка и оправдание на настоящата. Единственият начин, да преживееш без много психически увреждания въпроси като “ти няма ли да се жениш вече?”, “какво стана с магистратурата?”, “аз на твоите години можех да сглобя и разглобя Вартбург, а ти сега какво работиш? Компютри…”, е да се напиеш безпаметно. След като е известно, че роднините не си ги избираш, то поне можеш да вземеш едно добро решение и да направиш всичко възможно да блокираш енергията им, изпивайки няколко шота домашнярка още преди да е разрязана пуйката.
Новата година
И така неусетно в игри и закачки идва големият ден! Едни 8 часа до 8 дена, в зависимост от нивото на неадекватност, които минават под руслото на предишните четири точки, повдигнати на квадрат. Честването на Нова година в България и в частност в Пловдив, а в още по-голяма частност – в Кичука, минават под надслов – тестване на The Big Bang Theory. Дали ако хвърлим достатъчно на брой пиратки в един и същ момент, ще успеем да пресъздадем Сътворението? Дали всичко около нас (и най-вече колата на съседа, който отново ни е спрял на мястото, поради което хвърляме пиратките върху капака й), ще се превърне в антиматерия и отново в чисто нова материя? Ще успеем ли така най-после да създадем един нов свят, нов строй и нов ред, над който ще господстваме и в който ще ядем сарми и ще пием вино по пижама в полумрака на апокалиптична мъгла, обгръщаща руините на рухналия покварен обществен мир? Надали… но не пречи да опитаме.
Весели празници и помнете – ако не напълнеете по Коледа, ще имате чисто нова година, за да си наваксате!
