Как да опростим живота си в “Града под тепетата”?
Това е днешната тема, която ще нищим и ще се опитаме да напипаме правилната формула за оцеляване с по-малко багаж (физически и емоционален) и повече акъл (или поне надеждата е такава). Нека започваме!
Надали в средата на 50-те години на 20-ти век, когато Лудвиг Мис ван дер Рое е галил дакела си пред камината в триетажната си прогимназия в Аахен (не, това не е някакъв сексуален евфемизъм) и си е казал ей така от нищото „А ве всъщност, Less is more“, е подозирал, че това ще се превърне в такова вдъхновение за тетките от Каменица и именно то ще ги испирира за дизайна на хола в стил подземен паркинг.
Продължаваме напред…
Въведение: Минимализъм? Що е то и има ли почва у нас?
Добре дошли в Пловдив, градът на седемте тепета, осемте сезона мръсен въздух и депресия и поне десетте начина да си отрупаш живота и панелката (или и двете, защото реално те са едно и също нещо) с излишен реквизит, салтанат и други боклуци.
Тук, сред разкопаните улици в Смирчака, хипстърските кафенета в Капана и миризмата на кордон бльо и обикновен фалафел от Главната, се ражда нещо, което модерните непретенциозно куул софиянчета с татуировки на авокадо на предмишницата, маруля на прасеца, репичка на врата и напълно сглобена великденска салата на лявата буза, наричат „минимализъм“. Ама ние, пловдивските майни, го знаем просто като „нямам пари за повече“.
И ето ме сега и мен – един обикновен разхвърляняк, решен да ви разкаже как да опростите живота си в тоя град, без да се налага да прочетете “Кураши у дома” на Мари Кондо, а просто да си хванете курашито под мишница, да се вземете в ръце и да спрете да се ааарчите за глупости като еко разградими торбички за фекалки за вашето акита ину, които така и така няма да ползвате, защото не смятате да му събирате ходеното, за да може след 2 дена, вече забравили за локацията на кефала, именно вие да го настъпите и разкарате по килима в хола, което от своя страна напълно затваря кръга и тотално обезсмисля идеята за разходка на кучето ви, което всъщност сте взели, за да се движите повече, но реално гледате да го правите максимално рядко, защото всъщност не ви е приятно, което от своя страна обезмисля съществуването на кучето и ако трябва да задълбаем още малко – обезсмисля и вашето собствено такова…
Минимализмът не е просто да изхвърлиш старите си чорапи с дупки, които пазиш от 9-ти клас от носталгия или „за всеки случай“. Не е това да имаш шкаф с торба с торбички, вместо просто да си купиш платнянка. Не! Това е начин на мислене – или по-скоро извинение да не си купиш нова пералня, щото старата още върти, макар и да звучи като секненето сутрин в банята на балкански баща.
В Пловдив минимализмът е изкуство, родено като всяко друго от нужда. И отново както всяко друго изкуство, създателите му са кибиците, разтягащи локуми на някоя пейка, озарени от слънцето над Бунарджика и вдъхновени от малко повече ракия от варена стара гуменка, правена в някое мазе в Кичука. Така че, затегнете си коланите (ако не сте ги заменили вече с минимал сезалки), че тръгваме на пътешествие из минимализма под тепетата. Багаж ли? По правилата на Ryan Air – пробвайте да поберете куфара си в пощенската кутия пред вас и ако стане, качвайте се!
Защо и как изобщо да пробваме да внесем минимализъм пловдивското си съществуване?
Да започнем с простата истина: животът в Пловдив е като да си в епизод на „Семейство Симпсън“ – всичко изглежда цветно и забавно, но някак предизвестява кофти случки в реалността, които е неизбежно да се случат. Колкото и добре да си живееш, все някога ще ти откраднат петлитровката, с която си вардиш паркомястото и съседът ще го заеме най-безцеремонно, без никакво съображение за “правото ти на собственост” над бордюра. Същият онзи съсед, който само чака да захладее леко, за да започне пак да пали гуми под терасата ти в трескава подготовка на зимнината.
Подобни предпоставки обаче, по своето си същество, са изключително благоприятни за въвеждане на минимализъм в съществуването на обикновения човек. Всеки от вас трябва да признае, че е изключително енергоемко и погубващо душевната уравновесеност, постоянно да трябва да мислиш сложни схеми, че да успееш да запазиш така скъпоценното паркомясто пред блока. Лишиш ли се от това, Петър Дънов ще разтвори обятията си малко повече за теб.
Реално си имаме всички геополитически предпоставки за минимализъм в съществуването – живеем в маломерни апартаменти, на тесни улички, в които колата ти не може да мине, без да оставиш огледалото на някой бордюр, получаваме минимални заплати, минимално малко ни вълнува всичко, което не ни засяга директно, микродоузингът с ракия е терапия, която стриктно се спазва по всяко време на денонощието, миниатюрни усилия се влагат от началниците за развитието на града и насърчаване на по-сериозни бизнеси и инвестиции в Пловдив, които да конкурират хилядите барбър шопове, денонощни магазини и казина, които никнат зад всеки ъгъл, Мини Купърът е мечтаната кола за гаджето ти, което е на мнение, че ти “минимализма в едно конкретно физическо отношение го практикуваш още по рождение”… Минимализмът в Пловдив е просто оцеляване!
И все пак, ето и някои реални съвети, които да последваш, за да поканиш по-сериозно минимализма в ежедневието си:
Стъпка 1: Физически минимализъм
Първото правило на минимализма по пловдивски е да разкараш всичко, което не ти трябва. И тук не говоря само за физически неща – изхвърли и оная драма с бившия от Кършияка, дето още ти пише „здр, кп“ в 2 през нощта. Но да се върнем на материалното. Започни с гардероба. Ако имаш повече от два официални анцуга и един чифт кецки, вече си прекалил. В Пловдив не ти трябват дизайнерски дрехи – тук модата е да изглеждаш, сякаш си тръгнал за фитнес, но си свърнал за бира във Фарго.
Продължи с кухнята. Отвори шкафа и виж колко тенджери имаш. Ако са повече от две, значи си готов да готвиш за цялата махала. Реално ти трябва една единствена – за боб с кокалЕ, който редовно си уважаваш и за всичко останало, което случайно решиш да сготвиш, преди да се откажеш и да си поръчаш пица. А ония пластмасови кутии от сладолед, които така ревностно си къткаш в шкафа? Остави си само една оборотна. Тя ще ти трябва само, за да отскачаш по 1-2 пъти на седмица, за да се зареждаш със сарми от майка ти.
И най-важното – старите електроуреди. Като истински културовед и фен на автентичното, всеки пловдивчанин пази в мазето по някой допотопен телевизор Велико Търново, крачната шевна машина на баба си или ютия с въглени, щото „все още работят“. Ми, тая работа не работи така, сори… Сложи си ръката на сърцето и бъди реалист, запази само старата ЕП`60 пералня, за да я ползваш за казан за варене на ракия и толкоз!
Стъпка 2: Финансов минимализъм
Минимализмът в Пловдив е изпитание, защото тук всяко едно излизане е тест за финансовата ти устойчивост.
Отиваш в Капана уж за една бира, а изведнъж си се нахендрил на нов чифт ръчно шити обувки от кожа на съблезъб тигър за 280 лева, струни от тънки чревца на бобър за петструнната мандолина за 100 лв, еко-свещ, миришеща на „шуми Марица“ за 30 лв и здравословна поничка с брашно от бреза и шоколад от петуния за 12 лв.
За да живееш с по-малко, трябва да се научиш да казваш „не“. “Не” на още един чифт “нови кецки”, модел от преди 7 години от FootCourt. “Не” на някви скъпи парцали от бутиците в Капана, продавани като limited edition, а всъщност шити в някой гараж в Одрин… И най-вече – не на идеята, че ти трябва нещо ново, за да си щастлив. В Пловдив щастието е в простите неща – една бира на пейката пред блока, едно кебапче на Гребната, една цаца на Синьото, един залез от Небет тепе и един джакпот от “5 от 35” с последна изтеглена цифра 41. Та явно не „42 е отговорът на Въпроса за живота, вселената и всичко останало“. Сгрешил е Дъглас Адамс.. 41 е! Сигурно и той, вместо да практикува минимализъм, е работил от някой скъп coworking в Капана и е направил off-by-one елементарна грешка…
Стъпка 3: Ментален минимализъм
И кво? Както стана ясно, не стига, че трябва да си разчистиш половината важни неща от апартамента и мазето, ами и главата ти е пълна с простотии и излишни мисли.
В Пловдив това е лесно да се случи – съседът цепи дърва в хола, автобусът те подминава на спирката, пак си стъпал в “плочка изненада”, френският булдог на мацката в отсрещния апартамент е по-добре облечен от теб, в Капана отишлите на гости софиянци те гледат накриво, щото си по анцуг, а не с риза на еделвайси. Минимализмът тук се изразява в това да спреш да се ядосваш за тия неща.
Съседът ли ти е паркирал на мястото? Паркирай и ти на нечие друго и сам си вдигни чистачките! Нямаш си на представа какъв смут и объркване ще внесе това във вселенския ред и порядък. Автобусът те е подминал? Ти пък все едно него си чакал… 100% си кибичил на пейката на спирката само, за да си допушиш безникотиновия вейп с аромат на непретакано кисело зеле, от който са ти останали още 1834 дръпки по твоя сметка. Кого заблуждаваш? Ти нямаш бърза работа, ти винаги си айляк!
И най-вече – спри да се сравняваш с тия инфлуенс wannabe-та от Instagram, дето си снимат авокадо тоуста в някое скъпо кафене. Направи си една прицеса с кайма и кашкавал, ръсни й една самардала, сипи си едно нес с мляко и осем захарчета и помни – може и да имаш по-малко вещи от тях, но за сметка на това имаш повече дългове!
Истинския пловдивски минимализъм
Да си минималист в Пловдив е като да си веган на дюнер парти – всички те гледат странно, а ти се чудиш дали да не си вземеш един среден „за после“. Но има и нещо героично в това да живееш с по-малко. Представи си само – изхвърляш всичко излишно, оставаш си с един анцуг, една пращна тенджера, половин бутилка ракия и хамстера, който е избягал някъде, но си почти сигурен, че все пак е в апартамента и не те е зарязал поради оскъдицата у вас. Ти си готов за апокалипсиса! Докато другите тичат да си купуват соларни панели и консерви, ти си седиш на балкона в Кършияка, „off-grid“ си във всяко едно отношение, защото ток плащаш само на високосна, а инкасаторката за водата има съдеба забрана да припарва до вас, чорапите отдавна си ги переш вече в Марица, за което ти завиждат всички майки, мечтали да родят някога в плевня до кравата Бонка, боклук не изхвърляш, защото и не генерираш, защото за да генерираш, трябва все пак нещо да ядеш, пиеш си крото питието на терасата и гледаш как светът рухва.
Не е нужно да събориш покрива, за да влязат звездите и в твоя дом. Не ти трябва и много, за да внесеш минимализъм в живота си. Ако се замислиш, може да установиш дори, че вече си го имаш! В крайна сметка какво му трябва на една истинска майна, за да е минимално максимално щастлив – да е топло, да има бира, спокойствие и някой друг, който да е по-зле от него!
