Има няколко типични за Пловдив фактора, с които всеки един от нас трябва не просто да се съобразява, но и да приеме като непроменима карма. Целта на настоящото изложение е не само да ги изреди, но и да изтъкне техните плюсове и минуси. Фокусирайки се върху положителните аспекти, ще можете успешно не просто да съществувате, но и да сте истинска част от културното житие на Пловдив.
П.П:
Ще помоля този труд да не се чете от хора от околните градове, тъй като Оазисите започнаха на окъсяват. Приятно четене!
1) Говори се “леко” меко
Минуси:
– надали повечето от нас имат бъдеще като радиоводещи или четячи на текста за тв реклама на лекарства;
– трудно ще свалим филоложка;
– motivational speaker и life coach не са добър избор за професия, когато ораторските ти заложби звучат по-скоро като виц;
– думите, които съдържат “Е” са истинска ахилесова пета за всеки пловдивчанин. Ето и снимка за доказателство:
Плюсове:
+ “пловдивският език” наподобява португалския по това, че и ние доста ядем буквичките в изговора на думите. Това ще е особено полезно ако един ден решим да колонизираме Ангола;
+ разпознаваме се навсякъде, съответно можем да се открием по целия свят. Издава ни една ключова дума, която ще разгледаме след малко;
+ всички тайно ни завиждат за нехайността и лекотата в изказа. Така е, повярвайте ми. Всеки би искал да звучи небрежно и лежерно, а не книжовно и припряно… като някой начетен софиянец! Ужас…
+ безспорно е, че мацките се кефят. Ето същата снимка за доказателство:
2) Говори се на “майна”
Минус:
– Тук минусът е само един – всички ги е яд, че ние сме измислили думата “майна” и тайно искат да приличат на нас, но не могат, затова ни се подиграват и усмиват! Даже съм почти сигурен, че това е причината Македония да се отдели от България – претендирали са, че “майна” е тяхна.
Плюсове:
+ те са стотици хиляди и дори не знам откъде да започна! Ето един- ми яко е!;
+ “майна” е символ на великолепие, на изтънченост, на принадлежност към нещо велико, космическо и вечно;
+ “майна” е “”veni, vidi, vici”-то на Пловдив;
+ “майна” е най-добрият завършек на едно изречение;
+ “майна” е най-добрият завършек на псувня;
+ “майна” е най-добрият завършек на нервен изблик;
+ “майна” е най-добрият завършек на задоволство;
+ “майна” е най-добрият завършек (точка);
+ “майна” е въпрос, прилагателно, съществително, наречие, междуметие и всяка една част на речта, за която се сещате. Както е известно във филологията- реч без “майна” и глагол не може да съществува;
+ усещането да изречеш “майна” в края на словото си е като да поставиш знаме на Луната; като да отпиеш бира след пържен картоф; като да затвориш телефона на нахален продавач на Теленор; като да кажеш първи на гаджето, с което не се понасяте, че късате; като да успееш да убедиш баба си, че не си гладен;
+ “майна” е галактика, а всички ние сме звезди, които съществуват в нейния ред.
3) Лятото е Инферно
Минуси:
– комарите са повече от дупките по улиците;
– комарите са по-нахални от колорадски бръмбари и също толкова безсмъртни;
– единственото животно, което има по-голям размах на крилете от албатроса е пловдивският комар;
– мъжките комари не хапят, но като типични пловдивски безделници от този пол, пият от скъпата бира в Капана;
– Пловдив страда от хронична липса на вятър, поради което атмосферата се вижда и може да се реже с нож.
Плюсове:
+ идват по-малко софиянци;
+ каляваме си психиката и един ден като решим в крайна сметка да колонизираме Ангола, ще сме свикнали на климата;
+ добро извинение е за мързел. През другите сезони намираме други извинения. Имаме си и кодова дума за мързел, която звучи аристократски, артистично, изтънчено и много оправдателно. Предстои да я разгледаме по-надолу в текста;
+ пловдивските жени се обличат по-оскъдно… всеки един кибик по пейките в Градската може да оцени това;
5) Караме като за последно
Минуси
– буквано всеки трети шофьор в Пловдив е Джейсън Стейтъм. Сякаш има за цел да достави някакъв мега ценен товар за невъзможно късо време, което му дава оправдание да кара като козар;
– пешеходните пътеки не съществуват, те са измислица на капитализма, която цели да вкара ума ни в решетки… точно затова и самите те приличат на такива;
– червеното е цветът на войната, а ние тук сме за мир, любов и разбирателство, затова го подминаваме;
– да дадеш предимство на някого е като да признаеш, че му е по-голям;
– всеки има по 6 коли- една за мола, една за Капана, две пред тях, които да стоят да пазят място, че да не спира съседа, една в гаража, да не й се накупа таблото и една за извънградско, за да ходим до Ръжево Конаре за фестивал на лютеницата.
Плюсове
+ Ако отидем в Индия ще просъществуваме безупречно в тамошната “организация на движението” – още една идея за колонизация;
+ оцеляването още от невръстна възраст по пътищата на роден Пловдив ни приготвя за суровата и строва действителност на студената война, която ни очаква – местене в Студентски град;
+ тъй като всеки има 6 коли, все пак няма много място за паркиране, поради което сме си купили колело, което обаче не караме. Тук плюсът е, че някога може и да влезем във форма.
6) Бичи се айляк
Минуси
– ето я и тази ключова дума – “айляк”. Второто поред, но не и по значимост откритие на брилянтния пловдивски ум и духовитост. Много ми е иска да изтъкна поне един минус на това да бичиш айляк, но просто не мога да се сетя за такъв… не намирам и кътче в душата си, което да не мечтае за “вечен айляк”!
Плюсове
+ “айляк” сам по себе си е един огромен плюс. Той е анод – източник на постоянна положителна енергия, емоция и заряд. И за да стане още по-научно обяснението ми, ще добавя този факт, който съвсем задълбочено разбирам (т.е копирам от Wikipedia) – “Потенциалът на анода при работа на източника винаги е по-висок от потенциала на катода.”. Не разбирам много от физкултурата (или каквато е там тая наука), но аз това го тълкувам по следния начин- “Каквото и да ти се случва в този живот, бичиш ли айляк, винаги ще си положително зареден и усмихнат!”.
Тва беше. Айде, със здраве и до скоро, майна!
