Ето, че и този момент настъпи! Предстои да посегна и на най-чистото и святото – нАуката и знанието. Като за начало ще дам собствена трактовка на това що следва да се разбира под “образование”, а впоследствие ще навляза в дълбочина що всъщност е то.

Образованието е социално образувание, чиято цел е да образува нови гънчести образувания у мозъка на индивида, за да може той гордо да се нарече образован. Това е теорията.

Както се чете в Еклисиаст 1:18 – “който трупа знание, трупа и печал”. Що се отнася до учащите в университетите в Пловдив обаче, единственото, което те натрупват на парцали е напрегин и цироза. Това е практиката.

Ще превъртя лентата през яслата, детската градина, началното и гимназията, защото единствените съществени уроци, които научаваме през този период са: откъде идват децата, английски на ниво А2 (което лично оценяваме поне на C1), право хоро, белот и че “след бира може всичко, но преди – нищо”! Малка група от истински любознателни хора научават квадратни уравнения и как се пише “отвертка” и ползват тези умения в живия живот, за да решават судоку и да поправят правописа на други хора в коментари във фейсбук.

И ето, че вече съм на 18! Пределно ми е ясно (т.е на баща ми…) какво искам да правя до края на дните си и на какво да посветя следващите 80 години до пенсия, през които да държа гъза на някого от 9 до 5, докато некрологът послужи за предизвестие за напускане.

В моя случай “аз” взех “правилното”‘ решението, да уча право! Което и направо взех, че завърших без да искам. Право да ви кажа –  изкривих се от тъпотия… Няма да навлизам в подробности какво, как, защо и с каква цел. Ще споделя само един личен опит от професионалния си път, който смятам, че е достатъчно показателен.

Преди доста време започвах работа в една фирма като некъв маркЕтинг специалист (защото хората не знаеха как иначе да кръстят “професионалния цъкач на Ексел”). Тъй като дейността на работодателя ми беше в металообработващия сектор, той имаше “блестящата” идея да премина едномесечно обучение ДОЛУ в производството, пред да се кача ГОРЕ при архангелите на марКетинга. Или евангелистите… не съм сигурен как се наричаха тия. За кратко ще им викам “бахури”.

“Обучението” ми се състоеше основно в това да въртя ъглошлайфа, да дишам йодни пари от газорежещи машини и да си прекарвам обедната почивка с колега на име бат Петьо Секиджията (както го наричаха другите малцинствени колеги) и “Ония Тъмнозелените” (както бат Петьо Секиджията наричаше малцинствените колеги). Направо си беше екзотика като за курорт!

И тъй, един ден по време на “едномесечното ми обучение” (интензивен курс по ромски език) трябваше да пробия 86 дупки в 20 сантиметров стоманен лист с магнитна бормашина, седейки на детско столче върху листа стомана, така, че да си гълтам колената. За сведение пробиването на една дупка отнема около две минути. Междувременно на всеки 20-25 дъпки се налага да ходиш при бат Петьо Секиджията, за да го замолиш да ти наточи бургията. На тази молба със закачлива беззъба усмивка той отговаряше “аз чужди бургии не точа”. Всеки път… Мисля, че бях някъде на 56-тата дупка, когато си казах “ех, добре, че съм завършил право…”!

И така, за да не разводнявам темата, за която сме се събрали, направо (по обясними причини накриво не мога) минавам към същината. Университетите в Пловдив.

Следва неизчерпателно изброяване плюс характеристика.

1) Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски”

Съкратено: “ПУ”. Идва от “пу, майка му д*йба, как се набутах на тая мизерия…”
Патрон/и: Кучето Паисий и котката Евгений пред входа на Ректората, които всички студенти хранят с гадния кренвирш от мита от близката лафка.

Широкопрофилен, същестуващ над половин век, “алма-матерът” на пловдивското ВИШО образование. Мечтата на всеки самоковски предприемач е да завърши макроикономика тук, за да продава картофи на едро (собствено производство) на борсата в Първенец. Преспокойно тази специалност може да бъде успешно “завИшена” и от чифтокопитното, което самоковецът използва, за да обработва земята си. Даже е почти сигурно, че то ще завърши с по-висок успех от повечето му колеги в потока.

Освен с богат набор от специалности, стройна организация, модерен метод на преподаване от специалисти във всяка област, съвременни учебни съоръжения и аристократични, вдъхващи увереност в едно бляскаво бъдеще у все учащ се сгради, ПУ разполага и с долнопробни гадни заведения около Ректората, в които човек да убие 4-5 часа до следващата лекция, в случаите (78% от всички), в които лекторът за пореден път върже тенекия и не дойде на заниманието. Истинската наслада идва, когато следващият по програма“обучаващ” призове Екзодия и също не дойде на уреченото занятие. Ето така, за съжаление по трудния начин, научих в какво се състои състава на престъплението “криминална содомия”.

Въпреки всичко съм благодарен за близо шестте години, които прекарах в ПУ. Най-вече, защото сега, когато отивам пеш към Центъра, се чувствам по-уверен от всякога! Просто със сигурност знам къде се намират тоалетните в Ректората, ако нещо рязко го закъсам по път.

2) Технически университет – София, филиал Пловдив

Съкратено: “ТУ”. Идва от “ТУ има две жени на випуск, ту няма”. Интересен факт е, че не съществува човек от Пловдив и околията, който да не знае виц за Техническия.
Патрон: Нямам идея, сигурно Фандъкова

Тук дори от самото наименование на университета става ясно, че той го играе втора цигулка на големия си брат от столицата. И като типичен аутсайдер, спокойно се е примирил с ролята си.

Най-голямото постижение, с което кадрите на ТУ Пловдив могат да се похвалят след завършване, е поставянето на “инж.” пред името си във фейсбук.  Друг факт, с който е известно висшето учебно заведение е, че средната продължителност на следване там е 48 години. И в тази връзка, освен подготвени кадри, ТУ ражда и потомци на Дънкан Маклауд.

3) Аграрен Университет

Съкратено: “АУ”. Идва от “АУ, ми то тука няма един, дйет да нИ гУвори на мйеку бе”
Патрон/и: Кауфланд, Била и Лидъл

Ще бъда откровен. Идеята на Аграрен университет Пловдив да ражда идейни, предприемчиви, модерни земеделци-трудоваци е прекрасна. Със сигурност. Подкрепям я с две ръце, най-вече защото не ми се ядат домати с вкус на чугун и пиле с вкус на домат до края на дните ми.

Проблемът е, че всичкото “мозъчен тръст” се изсипва там като мераклия за образование и се превръща в надежда за нашето по-качествено изхранване и цялостно съществуване, различно от това на мутирали човешки индивиди, изградени от ГМО и напразни надежди.

За да не звучат думите ми като безпочвени обвинения и критика, ще разкажа една показателна история. Преди някво време (може би 7-8 години), бях на чалготека в Сикретс. Без укор, моля, всички сме го правили! В сюблимен момент на алкохолна натровеност с висококачествен алко’ол, един младеж отиде при диджея, бутна му една тънка двайска и изрече следните хвалебствени слова по микрофона:

“Поздрав за всички животновъди от Аграрния. Ай, животниииии!”

И тогава научих, че в Аграрен университет Пловдив съществува известна тъждественост между индивида и това, което той развъжда.

4) Университет по хранителни технологии

Съкратено: “УХТ”. Идва от “Ухт, гладен съм”
Патрон: С водка.

Ся, няма да се правя, че знам какво се учи в този университет. Не познавам твърде много хора, които са го завършили. Има само няколко неща, които ми се иска да отбележа.

Предполагам най-ценното качество, което се придобива там, е да знаеш с какви консерви да се запасиш в мазето, ако по телевизията обявят, че скоро ще настъпи апокалипсис.

Другото стойностно знание, за което определено се изискват 4-5 години следване, е да разбереш, че миш-машът става най-добре със смес от пресни зелени и червени чушки. Всичко друго е богохулство.

Ще си позволя да направя и един последен коментар. Моля ви отидете на началната страница на uft-plovdiv.bg и забележете анимацията в банерчето най-горе… Ето това ако не е доказателство за “технологии”…

5) Медицински университет

Съкратено: “МУ”. Идва от “Б*х МУ мамата, тук колко много се учи!”
Патрон: Поне 3. На лекция. Отново с водка… че иначе не се издържа.

Няма шега. Медицинският университет наистина е сборище на големи умове и хора, които по някаква неизвестна за мен причина смятат, че да кибичиш на 72-часови дежурства, за да се занимаваш с други индивиди, срещу крупната сума от 620 лв на месец, е призванието на живота им. Хвала! Наистина!

Тъй като така и няма да намеря отговор на това “сАс каква целта го прайш уе чуек?!”, мисля да се фокусирам върху един друг аспект по темата. Той е свързан с една определена прослойка, която напоследък преобладава като студент в МУ. В тази връзка се надявам да НЕ се случат следните превратни събития:

Първо – МУ да бъде обявен за британска (индийска) колония
Второ – Борис Джонсън да стане ректор.
Трето – МУ да си направи Брекзит от българската образователна система
Четвърто – Инцестът да стане основен способ за възпроизводство

И един призив към фармацевтите – моля, измислете нещо по-ефективно за лекуване на болки в коленете от ракия с кестени, че не останаха вече нит ракия за пиенйе, нит кестени за мезенйе. Мерси!

6) ‘Секви там колежи, институти, полувисши учебни заведения и други подобни курници

Съкратено: “БАХГИ”. Без нужда от пояснение.
Патрон: Необходим, за да сложиш край на тия мъки

Обединяващата характеристика тук е, че всички “образователни центрове” от сорта, са ръководени от мотото „Знанието е злато“. В буквален смисъл.

В днешно време има твърде много източници, от които човек може да получи “акъл”. Вследствие на това, българинът е развил едно себесъхранително и противопоставящо се на този стремеж чувство, което му “помага” да не вземе без да иска да получи някакво случайно знание. Изрази като “То да е уй да му го набиеш, ми то акъл”, “Акъл не ща, пари ми дай”, “Акъл море, глава шамандура” служат като антагонист на това всеки да ти се меси в най-святото.

Разбира се от другата страна, на самите нас НЕ ни е забранено да раздаваме желан или нежелан акъл наляво и надясно. Напротив. Ние дори правим добро на човечеството, Защото как би могло да съществува то, без нашия акъл. Особено, когато става въпроси за спорове във фейсбук. В тази връзка предлагам лично Марк Зукърбърг да се наместа като арбитър, щом една тема надскочи повече от 4 отговора с биполярни коментари. Така Стефка от с.Црънча, област Пазарджик, най-после ще разбере “е ли добре да слагаме по малко барут в просото на кокошките, за да снасят по-бързо и начесто?”.

В резюме отново ще завърша с една мисъл. Лао Дзъ е казал: „За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо.“ Нещото, което следва да изхвърляте е боклука си. Разделно.

И съвсем за последно, както е казал Алберт Айнщайн – „образование е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в училище.“. Затова най-образовани са хората с Алцхаймер!

Чао и със здраве!

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!