Реших да се откъсна от Франция за кратко. Търсих отчаяно вдъхновението, което беше отмито като лятото, потънало в юлските порои. Реших да заменя мъглата на Рона с облаци от дим в амстердамските барове. Успешно.

От сутрин до вечер обикалях окичените с цветя мостчета на малките канали, заклещили в мрежата си пулсиращото сърце на градчето. Бързо тя хвана в плен и моето.

Вдъхновението ми се завръщаше. Запознах се с историята на града, разказана от гениите на Рембранд и Ван Гог, с когото научих, че сме родени на една дата. Приличах си с него само по едно – желанието му въпреки всичко да прави само и единствено това, в което самият той смята, че е най- добър. За него- рисуването, за мен – да я обичам.


Препусках с моторчето си по нощните улици на Амстердам, воден само от светулки и от желанието да поемам на големи глътки дъха на града. Направих много снимки. Избрах най- хубавата и й я изпратих, заедно с няколко разхвърляни думи: „Бях тук с теб. Нося те навсякъде със себе си чрез въображението си. Дано приключението ти е харесало!”

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!