Продължаваме да се возим по вълната на сериозните теми. Днешната е една, която отново е изключително позната на всеки “съвременен” човек, който някога се е сблъсквал с тежния избор “да си остана вкъщи и да си почивам или да изляза, за да проверя дали някъде по Земята не се случва нещо, което налага моето присъствие?”.
Що е то феноментът “ФОМО”?
Ако се чудите кого трябва да вините за понятието и за това, че не можете да си седите мирно и да се наслаждавате на нищоправенето, запознайте се с Патрик МакГинис.
В своята статия “Социална теория в Harvard Business School: Двете FO-та на Макгинис”, публикувана през 2004-та година в университетския вестник The Harbus, американският писател и рисков капиталист въвежда два термина, които съществуват като психологически явления много отдавна, но за пръв път получават официално наименование:
1) FOMO (Fear of Missing Out) – страх да не пропуснете нещо вълнуващо или по-добро, което се случва другаде;
2) FOBO (Fear of a Better Option) – нерешителност, причинена от твърде много възможности за избор.
Първоначално терминът си остава нишов за финансовата сфера, но през 2011-2012 набира популярност и в социалните мрежи, за да властва с пълна сила и до ден днешен в съзнанието на почти всеки човек, някога обмислял решенията и бъдещето си. Или настоящето си… Или миналото си… Защото, както казват “който владее миналото, владее и бъдещето”. Нали? Да видим…
Днес ФОМО е един от най-големите бичове на модерното общество – непрестанната тревожност, породена от ужким хиперсоциалния и постоянно “свързан” начин на живот.
Той се е превърнал в маркетингов жаргон („FOMO маркетинг“), психологически термин в контекста на менталното здраве и общокултурно понятие за съвременната масова неудовлетвореност и вечно сравнение.
Какво се случи точно?! Как го докарахме до тук?! Какво се обърка?! Патрик МакГинис просто искаше да покани скромните 350 човека от университетския кампус на рождения си ден…
Психологическия механизъм на ФОМО
Когато го прави обаче, установява с голямо разочарование, че по-малко от 50% са отговорили на електронната му покана. Това преживяване се загнездва дълбоко в съзнанието му и впоследствие той се заема да го анализира, за да достигне до теорията си за ФОМО.
Той установява, че човек, страдащ от тежка форма на ФОМО, общува активно със средно 70-80 човека на всичките социални мероприятия, които посещава за една вечер. А те далеч не са едно или две… Нещо, което изисква изключително добро планиране, прецизност и най-вече – ментална устойчивост и издръжливост. Но защо го прави в крайна сметка? Какъв е стимулът му?
Много просто – търсене на себе си. Всяка една приета покана за парти, за кино, за концерт, за спортно събитие, се прави с онази надежда “да изпитам отново нещо”. Нещо, което да осмисли часовете, дните, съществуването ти. Нещо, което да те накара най-сетне да разбереш какво харесваш и какво не. Кого обичаш и кого не. Кога да си тръгнеш и кога да останеш. Как и кога най-после да си ти?
Тревожност, стрес и несигурност в себе си, мислите и чувствата си – всичко това са катализатори на ФОМО.
И за да онагледим, ето ви една творба на Едуард Мане, озаглавена “Le Balcon”.
Едуард Мане, „Балконът“
Специалистите по история на изкуството интерпретират това произведение като коментар на парадокса на социалния живот – да си на „правилното място“, но да се чувстваш откъснат и отделен вътрешно.
ФОБО – непримиримо противопоставящата се сила
А какво става, когато днес приемеш поканата за “бягство през уикенда” след седмица, но три дни по-късно получиш две нови покани – една за двоен рожден ден и втора за концерт на любима банда?
ФОБО (Страх от по-добри възможности)… да, удобно е, влизай с обувките!
Тогава се научаваш да отговаряш на поканите с “Разбира се, че ще дойда, стига да съм в града. Ще те държа в течение.” И така отиваш в Чистилището… Онова място, в което си в състояние на вечно чакане на нещо по-добро, което да озари съзнанието ти с блестящ лъч яснота, който най-после да те накара да вземеш “правилното решение”. Но лъчат така и не идва… А решението – става все по-грешно и трудно…
Класически пример е Грегор от “Метаморфозата” на Кафка. Парализиран от възможности, животът му е изграден от страх да взема решения, които ще променят състоянието му. Той мрази работата си, мечтае за свобода, но се страхува да я напусне заради семейни задължения и финансови отговорности. Когато Грегор се превръща в хлебарка, това вече е физическа проява на неговата умствена парализа – той буквално вече не може да действа. Трансформацията го заключва в постоянна нерешителност, свеждайки съществуването му до наблюдение на преминаващия покрай него живот от спалнята му.
И така човек стига до крайността да се надява никога да няма по-добра възможност, за да няма шанс да съжалява. Вътрешно обаче е зациклил в увереността, че такава възможност все някога ще има.
И чакаш…И си спасен, нали? Не!
FODA (Fear Of Doing Anything) – Страх да направиш каквото и да е
Щеше ми се да става по-лесно, но уви… Достигаш последният кръг на Ада.
ФОМО и ФОБО си седяли на дърво. Пофлиртували, поцелували се и се пръкнало ФОДА. Онова парализиращо чувство, което е следствие на това вечно да искаш да правиш нещо (или няколко неща едновременно) от хилядите възможности, които шарения свят постоянно ти предлага, но не го правиш, защото си неспособен да избереш, за да не се прецакаш тежко.
И не правиш нищо. И ти е тъжно, яд те е и те е страх, че не правиш нищо. Не е ли много по-добре да правиш все пак нещо? Но какво? Никога ли повече нищо няма да правиш?
Във ФОДА го няма онзи чар и лежерност на прокрастинирането, което те кара да се чувстваш лек, свободен и спокоен, въпреки факта, че отлагаш всичко и не действаш никак:
Във въображаемия Ад на FODA, душата е хваната в капан не заради грехове на действие, а заради грехове на бездействие – ужасът от действие, вземане на решения или движение напред. Подобно на разбирането на Данте за Ада, нивата се спускат по-дълбоко, докато страхът става все по-парализиращ.
В последния кръг, душите са обвити в лед от пълна парализа. Страхът да направят каквото и да било, ги е превърнал в замръзнали статуи, напълно осъзнати, но неспособни на говор и действие, вечно съжаляващи за водената от страха си инерция.
Ето ви пример от Decks dark на Radiohead:
“Then into your life, there comes a darkness
here’s a spacecraft blocking out the sky
nd there’s nowhere to hide
You run to the back and you cover your ears
But it’s the loudest sound you’ve ever heard
And all we trapped ragdoll cloth people
We are helpless to resist
Into our darkest hour…”
Този пасаж перфектно улавя емоционалния цикъл на FODA:
Въздействие от външен натиск → опит за бягство → самоизолация → ескалиращ вътрешен стрес → пълно изключване → тотално предаване на пасивността.
Той показва как страхът от правене на каквото и да е не ви защитава – той ви хваща в капан от объркваща тъмнина, оставя ви без воля и се храни с вашата пасивност.
JOMO (Joy of Missing Out) – Радостта от това, да пропускаш нещата около себе си
И разбира се всяко действие си има противодействие. За всичките Ф-та, в които си притиснат като чертичката между двете сплескващи те полукълба, подобно на Атлас, има и едно “осмислящо” Й (за благозвучие ще го наричам ЙОМО). И кратко, което ти дава свобода, да си сложиш байрячето на безгрижието (шапка на тояга) и да си гледаш животеца, без да ти пука какво как и защо се случва около теб.
Вземете за пример Форест Гъмп. Той е перфектният изпълнител, защото просто не мисли. Когато срещне трудност, неприятност или тъга – започва да бега, бате. Буквално!
Форест демострира, че безразличието към „голямата картина“ може да доведе до изненадващо щастлив живот. „Животът е като кутия шоколадови бонбони. Никога не знаеш какво ще получиш.“. Едно е ясно – винаги ще ти е сладко.
Само че… светът не работи така… 99% от хората виждаме “сивото” в ясната черно-бяла картина, в която Форест възприема света.
Колко ли хубаво щеше да е, да сме оперирани от усещането за абстрактност?!
FOE2 (Fuck off Everything and Everyone) – Майната им на всички и всичко, защото здравият разум е безценен
И все пак, за да не изпаднем тотално в кататонен ступор, въвеждам нов термин – решение за всичко, с което се сблъскахме до сега.
Майната им на всички и всичко. Хакуна матата. Единственият начин да съхраниш себе си и съществото си, е да подхождаш несериозно към всичко, с което се захванеш. Бизнес, приятелство, любовни отношения, спорт, родителство, общочовешки проблеми, разнообразие.
И като казвам “майната им на всички и всичко”, това не е върховна форма на нихилизъм. Напротив! Това е една съвършено нова и перфектно добра форма на загриженост не само към себе си, но и към околния свят и хора.
Защото с втилясването във всяко едно от изброените по-горе направления, единственото което ще постигнем е да се разходим по деветте кръга на Ада. Ето примери:
Как да успея в бизнеса?
Ами не го наричай “бизнес”, “предприемачество”, “сайд хъсъл”, “стръгъл”, “стартъп” или “бранд”. Наречи го – монетизиране на мерака.
Как да имам повече приятели?
Защо са ти?! За да нямаш време да излизаш и с тях, защото си погълнат тотално от “сайд хъсъла” си ли? Кефи се на настоящите си и ги тикай да сте по-забавни и добри. Заедно!
Как да я/го накарам да ме обича?
За начало обичай го/я и ти, без много много да си правиш сметки дали си заслужава и дали няма да изядеш накрая калашката. Взаимността започва от теб!
Как да вдигна 120 от лежанка?
Започни да ходиш на лостове и вместо да слушаш “Брулени хълмове” в Storytel във фитнеса, заговори някой лостаджия и пийте после по една бира на пейките.
Как да бъда по-добър родител?
Като цяло и аз все още не знам. Но сигурно вместо да водиш детето си на балет, гравиране на дърво, суринамски, плетене на две куки и бразилско жиу-жицу, можеш да опиташ да си приятел с него. Нали искаше повече приятели?
Как да живея в този свят на вечни проблеми, войни, социални неправди, глад и бедност?
Ами със сигурност не и като стоиш във фейсбук и къдриш любимите си конспиративни теории и небивалици с другите безделници. Повярвай ми, доста повече хора ще са ти благодарни ако излезеш навън и изчистиш тревичките между плочките пред блока, вместо да се мъчиш да ме “просвещаваш”, “образоваш” и “да ми отваряш очите” в пореден пост във фейсбук на тема “колко ще обеднеем като приемем еврото”, “как пожарите в Гърция са причинени от марсианци”, “как шествието на християнското семейство е модерен кръстоносен поход срещу гейовете езичници, които ще ти вземат детето, колата, имота и бурканите с туршия от мазето”… Chill, bro… Не си Моисей. Няма нужда да ме водиш 40 години през пустинята…
Как да ми бъде вечно забавно и приятно?
Гледай си кефа – монетизирай си мераците, прекарвай време с аверчетата, обичай някого (дори и да няма файда), ходи на лостове (дори и само за бирите на пейките), бъди приятел на майка си, на детето си и на кучето си, не се взимай много насериозно, за да те взимат останалите хора насериозно.
Казвай си по-често за всичко и за всеки “майната му”, дори и да не си от Пловдив!
Често задавани въпроси
Защо изпитваме ФОМО вечер или през уикенда?
Общо взето докато си циклите на вашето от 9 до 5 и сте ангажирани някак, ФОМО не ви тресе така яко. Когато дойде уикендът обаче то застъпва с все сила и започва да ви разпиня на макс.
Как ФОМО влияе на съня и почивката?
Често сънят при ФОМО се усеща като загуба на време и занимание само за слабите. Знайте, че всяка пропусната възможност за спанак, е жесток пропуск да се насладите на най-качественото време в живота ви!
Каква е връзката между ФОМО и социалните мрежи?
Връзката е изцяло причинно-следствена. Имате ФОМО защото дуумскролвате в Instagram и Tik-Tok като изоглавени и непрестанно ви се напомня, че има по-готини пичове и по-стегнати пичета от вас, които непрестанно живеят живота си на макс.
Може ли ФОМО да повлияе на романтичните връзки?
Ми може ми, ко’ мислиш ти?! С едно малко брадва спя, само и само да не спя сам, защото от постоянните мераци да имам все по-готино пиченце до себе си, това е резултатът.
Как ФОМО влияе на самочувствието?
Зле! Няма как човек, който постоянно мисли за това какво пропуска, да не се чувства генерално като загубеняк.
Как да различим ФОМО от обикновено желание за социален живот?
Ако генерално сте от хората, които мразят други хора, но пък непрестанно имате желанието да ви се случва нещо в живота, твърде вероятно е да имате ФОМО. Само човек е само за тоалетната.
Как ФОМО влияе на решенията за пари, покупки и пътувания?
Разоряващо! Твърде вероятно е да си закупите прахосмукачка за пране на дивани, макар да нямате диван, защото някой готин инфлуенсър ви е убедил, че ако не го сторите, ще сте тотален лузър, който си пере чорапите на ръка с домашен сапун.
