В последните дни е много актуално и модерно да се обсъжда “зеленият въпрос”. И тъй като аз не мога “сам да си преценям”, не съм про, нито анти и по зодия съм овца… следва да си задам въпроса – какъв съм аз тогава? – “Аз съм си, обикновен човек съм си.”

След тази увертюра, плавно преминавам към темата, за която съм събрал всички свои двама читателя днес. Истинският зелен въпрос, който никой не смее да зададе – има ли файда от парковете в Пловдив?

Да започнем с едно определение. Що е то парк? И аз и Уикипедия сме на мнение, че това е “територия с естествени, полуестествени или изкуствено озеленени площи, предназначена за наслада и отдих на хората и опазване на дивата природа и естествените ѝ местообитания. Той може да съдържа тревни площи, скали, почва и дървета, както и историческо-културни сгради и артефакти като паметници, фонтани или различни видове детски площадки…”

Може би тук е мястото да споделя, че още помня определението за “геосистема” от учебника по География за 10-ти клас. Помня и кой е измислил алгоритъма – Абу Джафар Мохаммед ибн Муса ал-Хорезми. Не помня обаче къде си оставих одеве ключовете за колата… както и да е, продължаваме напред!

 

 

1. Първа точка за анализ –  що е то “естествени, полуестествени или изкуствени зелени площи”?

 

Ще си позволя да направя едно сравнение. Зелените площи са като циците – ако ги няма – зле, ако ги има, винаги ще съществува дебат дали са естествени или не.

И сега нека вземем за обект на разсъждание най-големите “паркове” в Пловдив – Лаута и онова около Братската, което наскоро разбрах, че се вика Парк Розариум.

1.1 Лаута – сигурно сте гледали Джуманджи. Е там джунглата беше някак по-приветлива и с по-добра инфраструктура от пловдивската Лаута. Факт е, че тук няма такова голямо разнообразие на животински видове, но пък със сигурност има богат спектър от останки от продуктите от промо каталога на околните Метро, КауфланК (както го наричаше баба ми), Лидъл и т.н. Преобладаващата растителност се изразява в т.нар шлюки от семки, закупени от семкаджията на входа на парка.

Може би най-голямата природна даденост на този парк, заради която наистина си заслужава да се посети той, са мухабетаджийските сектори с пейките и каменните барбекюта. Нека си признаем. Така или иначе за повечето от нас “ходенето в природата” се свежда до цър-пър, полягванка и последващия съвсем естествен биологичен процес на “ходене”.

1.2 Парк Розариум и неговото продължение – Отдих и култура.

Не знам за вас, но аз рози в Парк Розариум не съм виждал. Затова предлагам, да го прекръстим на Парк Карамфилиум… поради факта, че именно там плодвидчани са решили, че е най-подходящото място за гробище за домашни любимци. Очарователно място!

“Отдих и култура”. Вследствие на бурния икономически подем и съвсем разумно планираното разрастване на града, тази местност вече гордо носи името “Бетон и арматура”.

 

2. Следваща точка за анализ – “…предназначена за наслада и отдих на хората и опазване на дивата природа и естествените ѝ местообитания”. Как се наслаждаваме и отдъхваме в парковете в Пловдив? 

 

Както вече стана ясно, в парк Лаута хората се наслаждават на скара и естествено “ходене” в природата. В Парк Розариум пък, отдихът е достигнал до съвсем върхово равнище – издъхване…

2.1 И тук на сцената ще поканим нов претендент – Градската! Всеки град си има “градска”, просто няма как без нея. Град брез “градска” е като село без кръчма, улица с пълен брой капаци на шахтите, тротоар без “плочка изненада” – стъпваш и си миеш очите, междублоково пространство без пакиран бронетранспортьор, спрян от движение от Балканската война, градинка без останки от гаражи от гофрирана ламарина от Римско време.

Нямам какво повече да кажа за градската, освен че чичо ти Люсиен Шевалас добре си е свършил работата… даже съм сигурен, че все още е някъде там в пенс клуба и се кара на някой набор, че е минал нисто на без коз и му е прецакал тройната десетка.

Градската е малък оазис. И като казвам оазис, наистина имам предвид малък… може би това ми е единственият проблем с нея. Но и жените имат същият проблем с мен, ако ми позволите лирическото отклонение. Малък ми е… лихвения процент на потребителския кредит за ипотеката на мавзолейния демпферен маховик.

В Градската човек наистина може да отдъхне и релаксира напълно. Имаме си всичко – дървета, за които НЕ можем да си връзваме хамаци, пейки, по който НЕ можем да пием, езерО, в което НЕ можем да се къпем (макар че…), пеещи фонтани, които НЕ пеят нищо на Тони Дачева, други фонтани, които НЕ можем да препикаваме, трева, по която НЕ можем да разпъваме одеала за кърска любов, алеи, по които НЕ можем да минем с аудито, чешми от които НЕ тече бира (нито вода), друго езерО с риби, които НЕ се виждат от тиня, шах зона, в коята НЕ можем да срещнем Аня Тейлър-Джой… тотално густо и релакс!

2.2 Парковете в Кичука – само за смели ренегати и рецидивисти. Както е известно, Кичука е рай за продукциите на Мартин Скорсезе. Тук всичко е като на филм реално. Майките, които бутат колички из алеите на парковете, не са обикновени майки. Те са майки на мафията. Количките далеч не са колички, а средства за пренасяне на амуниции и контрабандна стока. Децата в количките далеч не са деца, а професионални каскадьори и членове на антиправителствени организации… Те са Синовете на Анархията!

2.3. Парковете в Тракия –  по-скоро зони, подобни на откритите радиоактивни пространства в парка Йелоустоун в Уайоминг, които рано или късно ще бъдат застроени с някой Оазис.

И за да не загуби ептен смисъл този текст, мисля да го поприключвам. Преди да го направя обаче, нека засегна и основата му идея – “Има ли файда от парковете в Пловдив?”. С прости думи – да, колкото има файда от еволюцията. Има я, но дали тя води до нещо добро?!

 

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!