Днес избрах да нагазя в една тема, която със сигурност не е по умствените ми и личностни способности. Въпреки това съм убеден, както всеки един човек, докосвал се някога до интернет, че имам право на мнение и още повече- на право да го изразя! Истина е, че капацитетът ми няма да стигне да изкажа това, което темата изисква, но пък ще е напълно достатъчен, за да го направя точно по начина, по който искам и мога – дебилно. Нямам търпение… Е, нека започваме!

Както всеки един научен труд, така и този лежи на следната структура:

– ВъпросЪТ – ядката на темата;
– Индукция – разглеждане на общия случай;
– Дедукция – разглеждане на частния случай ;
– Умозаключение – авторска интерпретация и финални “окуражителни” слова,

Въпросът 

Съществува ли т.нар “climate change” или по нашему – “мръсно зажегване”?

Индукция 

Разсъждавайки от обща перспектива – на кого му пука? Светът е достатъчно сложен, смотан, злобен и мрачен, че да се прехласваме по някакво си “глобално затопляне”. В крайна сметка хората са го казали – “от топло и от мързел никой не е умрял”.

Дедукция

Разсъждавайки от собствена перспектива – нека погледнем наща си кочинка. Защо ни е да мислим тъй глобално и “интернационално”?! В крайна сметка “обикновен човек съм си”, сложните неща като “промените в климата” са за големите мозъци. На мен ми е важно да не ми пипат олиото, тоалетната хартия, краставиците и да върнат “Мелодия на годината”.

Умозаключение

Предупреждавам! За да има все пак някаква стойност всичко казано до сега, тази част ще е дълга и изпълнена с умерено дебилни, но практични съвети, за това как да предотвратим пичовски края на нашето съществуване генерално и в частност, като не кой знае колко важна последица – затриването на Земята.

Така! Решението на всеки проблем, започва с това да осъзнаем първо, че той съществува, второ, с разбиране че ние сме част от него и трето – с това да не си кажем “майната му, аз така съм си добре, вълната от цунамито няма да стигне до третия етаж, съседите да му мислят! А и колата така или иначе постоянно е на стенд за ремонт, тъй че няма да ръждяса… повече”.

Съзнавайки, че е трудно да превъзмогнеш себе си и много лесно да стигнеш до третия извод, съм приготвил няколко съвета, които можем да следваме ако все пак решим да повярваме на онези от американските филми, които се разкарват с табелите “The end is near!”:

1) Отървете се от шкафчето с найлонови торбички!

Пределно ясно ми е, че всеки го има, не се скатавайте, а ми се осъзнавайте. 21-ви век сме! Вземете по една бабина платняна торба и премъквайте с нея зарзавата от Кауфланд. Не е нужно с всяко ходете “да видя к’во е на акция” да баталясваме по един делфин! Има и модерни хипстърски торбички в Капана, ако стилът ви е толкова важен. Ако сложите и две бутилки олио в нея, ще направите лустротата на цялостното преживяване още по-голяма. Не е кой знае какво. Никой не ни моли да върнем мрежестите торбички за дини все пак… чак такава жертва не мисля, че е необходима за опазването на тоя свят от сигурна гибел.

2) Откажете се от сламката в бара!

Тук много рискувам да прозвуча като някой Марк, който пие само джинджифилова- безглутенова-веган-био-органик-бира, има лабрадор, с татуировка на дърво на прасеца и мен-бън, но ви уверявам… Лабрадорите не харесват татуировки!

И все пак, не е толкова трудно да се откажем от този “лукс”… Едно време като малки искахме да пием от чашата или директно от шишето, за да изглеждаме по-зрели, а сега се натискаме да смучем от това фалическо подобие! Ако бях психолог щях да търся проблеми със семейната среда в ранно детство, но уви… Ще кажете “има и хартиен вариант на сламките”. Бе, то и дилдото е гумен вариант на ****, но в крайна сметка предназначението му е едно и също!

3) Да слезем поне за миг от колата!

Не мога да споря тук… определено е голям гъзарлък да отскочиш с колата до кварталната кръчма, която е на 200 метра от вас (обикновено в Тракия, че там рядко и трудно се излиза от квартала). Особено през зимата. Защото, както знаете, зимата в Пловдив е люта. Най-вече май месец. Надали е заради “глобалното затопляне” обаче…

Още по-голямо густо е да си оставиш которника да работи, докато си хапваш свинските уши в масло. Друго си е после да си се качиш в колата и да не трябва да минаваш през цялата тая галимация да въртиш ключове, та да я палиш… направо да вземеш два кремъка и да накладеш огън в пещерата, а?

4) Да спрем да ги горим тия гуми зимъска!

Може би най-скъпата цена, която трябва да платим, за да излезем най-после от Плейстоцена! Наистина не знам какво повече да добавя тук. Смятам, че горе-долу идеята е ясна?!

5) Кат’ цяло да пазим природата, макар и това да не ни е в природата!

Тук се включва въздържание откъм:

– хвърляне на боклука през терасата – признак за върхова позиция в хранителната верига;
– заравяне на фасове в пясъка – за да може после детето ви да ги намери и изяде;
– засилване на отпадъци в реката – реката, на която обикновено сте отишли, за да избягате от “мръсния град” и да изядете по едно татарско кюфте на дървени въглища, които в крайна сметка сте забравили и вместо това сте използвали гума;
– замятане на всякакви найлонки в планината – никога през живота си не съм виждал еделвайс, но за сметка на това съм намирал опаковки от вафла Боровец на най-непристъпните места в наща рОдина;
– генерално съществуване като боклук.

И така, за да завърша с “окуражителни” думи, както обещах в началото, горещо съветвам да следвате тези и много други съвети, които можете да получите от много по-умни, начетени, грамотни, но не толкова красиви като мен хора, за да пребъдем в “Ерата на мизерията и тъпнята”!

За финал- едно признание. Ще излъжа ако кажа, че никога аз самият не съм постъпвал като боклук. Съзнавам обаче отговорността, която нося не само към социума, но и към нашата планета, поради което всеки ден си давам обет да бъда по-добър, по-отговорен, по-дисциплиниран и по- решителен! Също така си обещавам, че ще спра да занимавам хората с моите глупости, но уви не мога да бъда чак такъв светец… Със здраве и помнете “мястото на боклуците е… на дюнерите на Халите в 6:30 сутрин, по светло, след Secrets”!

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!