Не се оставяйте сравнително интелигентното заглавие на тази статия да ви подведе. И тя ще бъде опорочена с глупави сравнения, неадекватни съвети и заплетени безсмислени главоблъсканици. Нека започнем… сега.

Въпреки всичко, темата определено заслужава светлината на прожекторите, която ще получи всеки момент. Да имаш съсед е като да имаш задник – винаги е лепнат за теб и обикновено не служи за украса. Проблемът идва, когато съседът е не просто като, а направо си е задник. И както е казал свако ти Йосиф Сталин от трети етаж, втори (социалистически) блок – “Има съсед, има проблем”. А сега следва да видим какъв точно.

Разбира се в тези култови взаимоотношения има много голяма доза реципрочност. Според законите на психоанализата, преди да си зададем въпроса “е ли задник съседът?”, не е лошо да се обърнем към себе си, запитвайки се “съм ли задник аз?“ Неее, в никакъв случай! Аз съм топАт! Заслужавам само и единствено супер готино отношение и трофейна тенджера под налягане с надпис “Супер съсед”! Всички останали са простаци, кюнлии и плебеи и изобщо не заслужават да имат за съсед такъв свестен тип, с бърз ум и атрактивна визия като мен! Треперете!

И след като набързо, но безусловно, установиш, че си пичага от класа, стигаш до следното логично заключениe- съседът е онова, което се намира малко по-надолу от гърба – там, където той губи почтеното си име! Общо взето, не е нужно много по-дълбок анализ, за да стигнем до такова прозрение, но за любопитните, ще продължим да дълбаем в темата.

Всеизвестно е, че повечето войни в историята на човечеството са водени, заради жени. А в съвремието – повечето позвънявания на полицията са направени, заради шумообразуващ съсед.

И в тази връзка, искам да надипля тук няколко ситуации, които биха могли съвсем цинично и неочаквано да ви изведат от блажения дзен, в който кротко съществувате, давайки ви неотменното право да квалифицирате съседа си като “гъсТ”:

  1. Хвърляне на пиратки, петарди, противотанкови мини и други изделия на пиротехниката в банята/хола/спалнята или тръбата за обратните води, по всяко време на денонощието.

    Айде, ако е Нова година, Банго Васил, Коледа, падане на Кирето и Кокорето от правителство, преизбиране на Джеймс Марапе за министър председател на Папуа Нова Гвинея, нова книга на Наско Сираков, рожден ден на трихогастера или Бар мицва на четката за тоалетната, имен ден на микровълновата, погребение на тъщата, краят на сухия период в  Уади ас Сирхан, класиране на престижното 8-мо място във В регионална група на футболния отбор на Спартак, намаляне на газта с 0.2 стотинки… разбирам! Но ако просто искаш да отразнуваш факта, че току-що си успял да отвориш бира с око, като почти взривиш блока с пластичен експлозив… наречете ме придирчив, но някак не го приемам.

    2. Провеждане на ежедневни, целогодишни надигравания по казачок и степ у съседа от горния етаж.

    Или е това, или Хвърковатата чета на Бенковски препуска бясно през хола му. Или пък се провежда Световното първенство по хвърляне на джамини. Другата възможност е да се кове и разковава ламперия постоянно, просто ей така за спорта. Която и да е причината, резултатът е един и същ, оправданието също – “няма как шумът да е от нас, цял ден не съм станал от дивана”.

    3. Човек колкото и добре да живее, съседът му все някога ще започне ремонт.

    Реших да оставя този фактор на трето място, не защото е по-маловажен. Напротив. Това е може би най-големият бич за съвместното съществуване в съвременното кооперативно общество. И със сигурност най-продължителният. Ремонтът обикновено трае повече от построяването на магистрала Хемус. Като се започне едно кованйе, дупченйе, стръганйе, рендосванйе, къртенйе… и така до Високосна. Единственото, което ви остава в тази ситуация е от време навреме да се показвате на прозореца, за да проверявате дали съседът вече е вдигнал тая Бурдж Халифа, която строи над вас така усърдно, или все още е рано да се каже.

    С течение на времето започваш да анализираш етимологията на думата “ремонт”. Влизаш в Уикипедия и четеш “ремонтите вкъщи включват диагностицирането и решаването на проблеми в дома, или свързани с поддръжка на домакинството, за да се избегне появата на подобни проблеми”. И започваш да се чудиш – “диагностицирането и решаването на проблеми ВКЪЩИ” или на целия регион Северозападна България?! Защото досега каквито и проблеми да имаше, отдавна да са решени…

    4. Тъй като стените в новото строителство са дебели колкото оризова хартия и също толкова прозрачни, възприятието за шум е още по-преекспонирано от нормалното. Да пребиваваш в хола на апартамента си, се усеща като да си си пъхнал главата в тъпана на свирач на барабани, по време на солото му в дискотека по абитуриентските балове в Мездра.

    Всяко едно кихане, кашляне, секнене, истеричен смях, газоотделяне, шумно плющяне, миене на зъби, мляскане и преживяне, остър синузит и хроничен дюстабан на съседа, живеещ 5 етажа по-нагоре, се чува и усеща сякаш той е седнал на дивана до вас.

Други общи дразнители (неизчерпателен списък):

  • Цепене на дърва в хола или на терасата;
  • Пълнене на цялата баня с вода и посипване с морска сол, че да не водим децата на море, което довежда до наводнение на шест апартамента по-надолу по веригата;
  • Миене на терасата върху току-що изпраните ти чаршафи;
  • Хвърляне на обелки от краставици и домати, превтасало русенско варено и друг екскремент в сателитната чиния на долния етаж;
  • Заемане на вашето паркомясто в лехата в междублоковото пространство, въпреки че надлежно сте си го заплюли;
  • Тупане на килими с права лопата между 2 и 4;
  • Палене на огън на площадката между етажите, с цел – варене на ракия, лютеница, компоти или друг зарзават/зимнина;
  • Задръстване на алеята в мазето с няколко двутонни бидона с кисело зеле;
  • Спортно крадене на крушки от входа с цел употребата им за кърпене на чорапи;
  • Приспиване с волюме на мах на компилация от екшън сцени от филми на Скорсезе.

… и т.н.

Съседските отношение са реално най-сложните и многопластови такива в съвременното ни общество. Основната причина за това е, че нямаме право да подбираме с кого, как и кога да градим подобни връзки. Те просто се случват без или дори въпреки нашата воля. Често това става причина за доусъвършенстване на псувния ни арсенал, И както стана ясно от описаните примерни (но напъно реални) ситуации по-горе, имаме много основания да квалифицираме съседа си като кофти типче. Това дали той наистина е такъв, оставям на вашата преценка. Аз от своя страна държа да завърша с една сентенция – “правете любов, а не кооперации”!

 

 

 

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!
Become a patron at Patreon!