Не се оставяйте интелигентно заглавие на тази статия да ви подведе. И нея ще опороча с глупави сравнения, неадекватни съвети и заплетени безсмислени главоблъсканици. Нека започнем… сега.
Въпреки всичко, тази темата определено заслужава светлината на прожекторите, която получава. Да имаш съсед е като да имаш задник – винаги е лепнат за теб, щеш, не щеш. Проблемът идва, когато съседът е не просто като, а направо си е задник.
Разбира се в тази взаимоотношения има много голяма доза реципрочност. Т.е според законите на психоанализата, преди да си зададем въпроса “е ли задник съседът?”, не е лошо да се обърнем към себе си, питайки се “съм ли задник и аз? Неее, в никакъв случай! Аз съм топАт! Заслужавам само супер готино отношение! Всички са простаци и изобщо не заслужават да имат такъв свестен тип, с бърз ум и атрактивна визия като мен, за съсед!
И след като набързо, но безвъзвратно, установиш, че си пичага от класа, стигаш до логичното заключениe. Съседът е онова, което се намира малко по-надолу от гърба – там, където той губи почтеното си име. Общо взето, не е нужно много по-дълбок анализ, за да стигнем до тогава заключение, но за любопитните, ще задълбаем.
Повечето войни са водени, заради жени. Повечето позвънявания в полицията са правени заради шумообразуващ съсед. Ето няколко предпоставки, които да ви извеждат от дзена, в който кротко си съществувате и ви дават право да квалифицирате съседа си като “гъст”:
1. Хвърляне в банята на пиратки, петарди, противотанкови мини и други изделия на пиротехниката, по всяко време на денонощието.
Айде, ако е Нова година, Коледа, рожден ден на четката за тоалетната, имен ден на хамстера, погребение на тъщата, футболният отбор на Спартак се е класирал на престижното 8-мо място във В регионална… разбирам. Но ако просто искаш да отразнуваш факта, че току-що си успял да отвориш бира с око, взривявайки блока с пластичен експлозив… наречете ме придирчив, но някак не го приемам.
2. Провеждане на ежедневни, целодневни турнири по казачок и степ у съседа от горния етаж.
Или е това, или Хвърковатата чета на Бенковски препуска бясно през хола му. Другата възможност е да се кове и разковава ламперия постоянно, просто за спорта. Която и да е причината, резултатът е един и същ, оправданието също – “няма как да е от нас, цял ден не съм станал от дивана”.
3. Човек колкото и добре да живее, съседът все някога ще започне ремонт.
Реших да оставя този провокатор на трето място, не защото е по-маловажен. Напротив. Това е може би най-големият бич на съвременното кооперативно общество. И най-продължителният. Ремонтът обикновено трае повече от построяването на магистрала Хемус. Като се започне едно коване, дупчете, стъргане, рендосване, къртене… и така 8 зими. От време навреме само се показваш на прозореца, за да погледнеш вдигна ли съседът вече тая Бурдж Халифа, която строи над теб или още е рано да се каже.
С течение на времето започваш да анализираш етимологията на думата “ремонт”, Влизаш в Уикипедия и четеш “ремонтите вкъщи включват диагностицирането и решаването на проблеми в дома, или свързани с поддръжка на домакинството, за да се избегне появата на подобни проблеми”. И се чудиш – “диагностицирането и решаването на проблеми ВКЪЩИ” или на целия окръг Югоизточна България?! Защото досега каквито и проблеми да имаше, отдавна да са решени…
4. Тъй като стените в новото строителство са дебели колкото оризова хартия и също толкова прозрачни, възприятието за шум е още по-преувеличено.
Всяко едно кихане, кашляне, секнене, истеричен смях, гозоотделяне, шумно плющяне, миене на зъби, мляскане и преживяне, остър синузит и хроничен дюстабан на съседа, живеещ 5 етажа нагоре, се чува и усеща сякаш той е седнал на дивана до вас.
5. Други общи дразнители (неизчерпателен списък):
- Цепене на дърва в хола или на терасата;
- Пълнене на банята, че да не водим децата на море, което довежда до наводнение на шест апартамента по-надолу по веригата;
- Миене на терасата върху току-що изпраните чаршафи;
- Хвърляне на обелки от краставици и домати, превтасало русенско варено и друг екскремент в сателитната чиния на долния етаж;
- Заемане на вашето паркомясто в лехата в междублоковото пространство, въпреки че надлежно сте си го заплюли;
- Тупане на килими с права лопата между 2 и 4;
- Палене на огън на площадката между етажите, с цел – варене на ракия, лютеница, компоти или друг зарзават;
- Задръстване на алеята в мазето с няколко двутонни бидона с кисело зеле;
- Спортно крадене на крушки от входа с цел употребата им за кърпене на чорапи;
- Приспиване с волюме на мах на екшън сцени от филми на Скорсезе.
… и т.н.
Както стана ясно, имате много основания да квалифицирате съседа си като кофти типче. Това дали той наистина е такъв, оставям на вашата преценка. Аз, от своя страна, държа да завърша с една сентенция – “правете любов, а не кооперации”!
