Всеки ден обсъждам със себе си този зависнал въпрос, без да успея да си дам съдържателен отговор. Понякога си мисля, че за неуспеха е виновен събеседникът ми, но после той ме убеждава, че не съм прав. И все пак, не мога да оставя казуса така в нищото, затова седнах точно ей сега да разсъждавам по него писмено, без да имам каквато и да е идея до какво ще доведе това. Общо взето – както правя обикновено с всичко.

И тъй. Защо да живеем извън Пловдив? Как да избягаме от града на хилядолетното блаженство, за да се гмурнем в дивата околоселска прерия? Защо да заменим тепетата с маанетата? Как да се откажем от гледката на осветения нощен Античен театър, заради лукса, който предлага язовирът в Марково? Не е ли по-добре вместо да си чупим токчетата по калдаръмените улици в Стария град, да затъваме с гумени ботуши в браздата между редове с домати? Има ли смисъл да се хабим да ходим цели 1.8 км по най-дългата пешеходна зона в Европа, вместо просто да излезем на мегданя и да пием по едно вино с лимонада на крак пред хоремага, както правят другите нормални селски експати? Защо да разполагаме с цял Гребен канал, като не можем ни една въдица да заметнем в него? И последен, но най-важен въпрос – вместо по цял ден да зяпаме щъкащите навсякъде пловдивски гаджета, приседнали под някоя дебела сянка, не е ли по-добре да вземем да погледаме малко добитък? Ох, този текст няма да е лесен…

За да ви демонстрирам колко ще ми е трудно да напиша тази материал, ще направя едно искрено признание. Аз съм абсолютно градско чедо. Най-близкото до село, което някога съм имал, е Казанлък, където живееше баба ми. Когато й ходих на гости, имах чувството, че ще пътувам назад с машина на времето. Представях си, че там децата по цял ден, с цел развлечение, се плюят, замерят с камъни и се ръгат с пръчки, вместо да карат колелета, да слушат уокмен и да цъкат Cadillacs and dinosaurs (по-известна като “Мустафата”) на джаги, както правеха пловдивските деца. Бях сигурен, че в Казанлък се говори на чужд език, защото рядко разбирах какво точно ми казват. За да се впиша поне малко, ми се наложи вместо със “здравей”, да поздравявам с израза “как си уа, глъвЪ”.

От бащина страна разполагах с орязаната бета версията на Пловдив – квартал Пазарджик. Там нямахме имот, но от време на време, минавайки през града, баща ми БЕЗ носталгия ми споделяше разни истории от детството си. Тогава разбрах, че дори хората, които са родени там, са способни на неприязън към Пазарджик…И за да не бъда хейтър, ще кажа, че на мен града ми допада! Единственото нещо, което ми правеше странно впечатление, когато минавах оттам, беше оранжевият цвят на пътните очертания и ограждения. Възможно е да е бил и жълт, не се наемам да категоризирам с точност, по обясними причини. Това ме караше да мисля, че градът сякаш временно е на това място. Все едно утре някой ще реши, буквално ще събере катуна (ах, това е грубо!) и ще премести Пазарджик в Северозападна България, примерно.

Онагледих потеклото и синята си кръв, а сега да ви кажа най-сетне защо е редно да заживеете извън Пловдив. Ще ползвам отново любимото ми изброяване. Ето причините:

1) Дразнят ви задръстванията

На село хората са всичко, но не и задръстени! Най-вече защото 80% от коренното население по селата вече са възпитани и услужливи IT специалисти. Така ще можете спокойно да отскачате до съседа за една чаша JavaScript, когато вашият е на привършване. Това е много силен аргумент да помислите сериозно за релокация!

Откъм трафик – ще ви спукам балончето. Ако ще се местите на село, защото не искате някой да се рязка пред вас с издънено BMW или мотористи да влизат в двора ви, минавайки директно през оградата, докато карат на задна… няма да го бъде! Отдавна се е минало времето, откак на селското кръстовище са се разминавали по две каруци на ден.

2) Няма къде да паркирате

Така е, съгласен съм. В града вечно няма къде да се паркира. Затова всички хора, които живеят на село разполагат с 16 гаража за всичките превозни средства, които притежават. А те са им от друга страна и крайно необходими, за да могат по 12 пъти на ден да ходят до града, за спешни поводи като това да си вземат клечки за уши или дюнер и отново да търсят места за паркиране, като по този начин прекарват в Пловдив 98% от времето си. Логично, нали?!

3) Дразнят ви съседните

Надали ще ви изненадам, но съседи има и на село.

Съседи има и в затвора, така че се откажете от идеята да им палите апартамента, защото спират на “вашето” място под единствения останал орех в междублоковото пространство в Кичука. “Междублоковото пространство” от своя страна представлява точно една плочка, но това е друга тема.

Хубавото е, че поне няма да се налага да делите един простор със съседите на село, така че това е отново добър аргумент да помислите за пръждосванка от града.

4) Дразнят ви колегите в офиса

Всъщност на село всички са колеги, но не го осъзнават.

Реално селото е една своеобразна метафора за open space industrial тип офис, в който няма как нещо да остане скрито-покрито, всички се познавате и се преструвате, че се харесвате, докато се бъхтите 24/7, бачкайки за някой тираничен корпоративен гигант – обикновено някое ТКЗС. Май малко бъркам историческите периоди, но… идеята е ясна.

С две думи – струва ми се като изключително добра идея това, да се измъкнеш от града, защото не те кефи да се гледаш по 8 часа на ден с хора в офиса, който не понасяш, за да отидеш на място, където ще трябва да се насилиш да харесваш абсолютно всички, само за да живееш в мир, тъй като никога няма да виждаш различни хора, дори и да искаш! Добре де, това далеч не бяха две думи…

5) Дразнят ви хората като цяло

Между другото забелазвам, че това е някакъв много сериозен нов тренд. Доста хора около мен твърдят, че не могат вече да понасят хора и да им гледат кривите физиономии. Сигурно визират мен… или брат ми…

Масово и с увереност се твърди, че човек би се чувствали много по-добре да гледа добитък. И така едновремешната заплаха “учи, че да не ходиш да пасеш патките”, в днешно време звучи по-скоро като наставление – “учи, че да можеш да си позволиш къща за 300 000 евра в Белащица, където да си пасеш патките”!

6) Издразнени сте генерално – на всичко и всички

Убеден съм, че това да влезете в “5 AM клуба” и да ставате болезнено рано сабахлянта, но не за да дишате йодни пари от дифузера си, докато медирирате на челна стойка под звуците на алфа вълни, а за да обърнете двора, ще помогне на всички вас да приемете живота от един съвсем друг по-красив и спокоен ъгъл!

7) Искате да живеете в къща, а не в монолитен курник

Бих разбрал един такъв аргумент, да. Никой не иска да му пъплят разни себеподобни във всичките три измерения около него, докато е затворен в бетонния си 35 квадратен лукс.

Ясно е, че това да избягате от курника обаче няма да го бъде. Вие самите може и да нямате такъв на село, но някой съсед със сигурност ще има. Обикновено там ще се развъжда петли за бой, който ще започват с бясно кукуригане своя Fight club в 5 сутринта, което отново ще ви накара да имате нужда от челна стойка и алфа вълни, за да контролирате нервите си. Няма избягване от тоя порочен кръг…

8) Мръсният въздух

Сигурен съм, че колкото по-далече сте от града и ужасните горивни изпарения, толкова по-близо сте до чистият планински въздух на КЦМ-та, АЕЦ-ове, ТЕЦ-ове, екарисажи, крематориуми, химически заводи и комина на съседа бай Ставри, който гори в кюмбето си еко гуми и дограма с боя през зимата.

9) В Пловдив вече не правят цаца, няма дълги кебапчета, курбан и никой не вари лютеница на тревната площ (просто защото вече няма такава)

Тук не мисля много да се впускам в обяснения. Само ще кажа, че на реката след Първенец има повече народ и скара, отколкото в Даяната в Пловдив в 3 сутринта във вторник, след участие на Фики в Galaxy.

Та така. Видяхте че, безпристрастно, аргументирано и с увременост успях да ви убедя колко хубаво и добро решение за мен е това, да заживеем извън Пловдив. Кому е нужен айляк, щом можеш да си селяк?! Така че ако се двоумите дали да не скъсате с Пловдив и да се хванете на селска авантюра – смело и безотговорно го направете! Тамън ще има повече място за мен и егото ми. Благодаря!


 

 

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!
Become a patron at Patreon!