Така, ето че и дотук го докарахме! Пловдивската инфраструктурна тема толкова много се разду в съзнанието ми, че полетя към облаците. Или не съвсем…
След като “оправихме” проблемите на градския транспорт и неговото разписание отново е достъпно в Google Maps, за да могат шофьорите на пътнотранспортните средства да не го спазват, а пътнициите от своят страна – да не ползват услугите му, стигаме до още едно върхово местно инфраструктурно постижение – Летище Пловдив.
Летище Пловдив (може би)
Противоречията започват още с наименованието на съоръжението. Веднага ви издавам, че Летище Пловдив всъщност се нарича Летище Крумово и аз лично нямам никакъв проблем крумовлии да си присвоят заслугите за него изцяло! Хаирлия да им е… Някак не отива то да е “летището на втория по големина град в България”, а по-скоро “летището на първия по производство на лозовия масив, познат като Крумовски мавруд”.
Освен с тракийския си Голф четворка, до авиобаза Крумово можете да се доберете с любезното съдействие на български железници, слизайки на спирка Маврудово по линията Пловдив – Асеновград. Редовността й съвпада с периодите на цъфтеж и зреене на крумовския мавруд… Другият слух, който се носи е, че до пътническия терминал на летището пътува и градска маршрутна линия № 2. Ако нямате друга работа или не бързате за нещо, като например полет, можете да си почакате айляшката. Вземете си неосолен слънчоглед за чоплене, че да не ви се изприщи езика от люспенка.
С гордост се твърди, че Летище Пловдив/Крумово/Асеновград/ Кара агач или там както му е името, е единственото международно гражданско летище в Южния централен район на България. Международно, защото покрай него минават множество автомобили с регистрация СМ (съкратено от Сомалия), на път за работа в тек хъбовете, разположени около Асеновградско шосе.
Още един любопитен факт е, този, че сме 2024-та година… А през 1947 година се започнали да се осъществяват временни граждански полети между София и Пловдив, свързани с провеждането на редовния мострен панаир в Пловдив. През неговото времетраене, аерогара Пловдив е обслужвала по 25 самолета на ден! Двадесет и пет САМОЛЕТА на ден… че то днес на спирката пред нас не минават повече от 2.5 (с думи – две цяло и пет!) автобуса на ден…
Препускаме до днешна дата и отправяме поглед в бъдещето, за да научим, че се предвиждало да се открие линия между Пловдив и Китай, която да се изпълнява три пъти седмично, като сред обсъжданите възможни направления са Пекин, Гуанджоу и Шанхай. В тази връзка – бабо Ганче, дръж се, скоро ще може да отскачаш до пазара Панджаюан в Пекин, известен като “мръсният пазар”, за един мръсен обикаляк и оглед дали има акция на банани по сергиите.
Няма да разказваме цялата история и развитието на летището от 1947 година до ден днешен. Доста напудрена и главозамайваща информация е изписана по темата в интернет. Някои факти и цифри звучат определено доста впечатляващо, но както знаете – око да види, ръка да пипне. Затова ще се доверим на най-показателния факт от всички – хорския опит. Та питам аз – колко пъти сте летели от/до летище Пловдив през живота си? Аз лично за своите тийнейджърски 36 години – никога!
Та положението с Летище Пловдив е същото като това с градския гранспорт в града – Ферми парадокс – на всеки е ясно, че го има, но никой не го е виждал да работи аджеба. Общо взето въртим, сучим и пак Ранен Еър ще си ни кара до любимата слънчева Англия през зимата, за да се порадваме на хубавото време… в някоя оранжерия за аспержи.
И така, след кратката история, характеристика и описание на Летище Пловдив, типично в свой стил ще изреда други негови възлови особености, които са ми грабнали вниманието:
1) Както казват от Летище Пловдив на сайта си, което е видимо на всяка една от страниците му, тъй като информацията е тъй важна, че е поместена във футъра му: “Обслужвайки територия с над 2 милиона жители, ние вярваме, че съществуват много добри перспективи за развитието на редовните полети от-до Летище Пловдив.” Блажени са вярващите!
2) И в тази връзка – летището разполага и с православен параклис, където местните жители от Крумово изпълняват традицията за обикаляне на храма навръх Великден. Всъщност те обикалят цялото летище, като трите обиколки около него им отнемат средно 42 секунди… със спирането за чукане с яйца.
3) Отново на сайта, в секция “Фестивали, атракции и културни събития” от Летище Пловдив са счели, че е добре вовеки да остане информацията за провеждането на изложбата „Магията на иранското изкуство и занаяти“… Колко ли разтревожен и огорчен ще бъде чича ти Хенри, който е бързал да кацне от Бирмингам, да хване маршрутка номер 2 до Пловдив и да се втурне в залата на Етнографския музей точно на 13 декември в 17.30 ч., само и само да разбере, че това е било преди две години… Като се замисля обаче, човекът може и да е кацнал навреме, но все още да се лута из огромния терминал на Летище Пловдив като някой Том Ханкс във филма “Терминалът”…
4) Сърце не ми дава да подмина и сериозния творчески креативизъм, който е вложен в изработката на логото на летището, в което ясно се четат буквите “PA”. Това силно напомня на регистрационен номер на автомобил от Пазарджик. СлучаЕност? Не мисла!
И за да не заприлича тази статия на семантичен и технически одит на сайта на летището, споко, имам и още няколко по-човешки наблюдения и препоръки.
5) Както знаете, на летищата обикновено развиват дейност известни вериги като McDonalds, Burger King, Dominos, Costa, Starbucks и т.н, като на всички бизнес идеята се изразява в това да ти продадат един изтръпнал сандвич с айрянче Балкан за скромната сума от 25 лева и 49 стотинки. Нямам представа как стоят нещата на нашето летище, но предлагам хапката и пийката да бъдат осигурявани от дюнерите на Алексчето и Тихите банички в Кичука! Колко хубаво би било тетка ти Хариет да ааапне едно дюнерче или една “скрита пица” веднага, след като пилота е получил аплодисменти за това, че и този път не ни е баталясал и успешно е приземил летящата сергия на Ранен Еър…
П.П. – за подарената бизнес идея, очаквам от Алексче да ми осигури безплатен дюнер до края на съществуването ми! Мерси!
6) Както знаете, в близост до Летище Пловдив се намира и Музеят на авиацията. Моето предложение е направо двете учреждения да вземат да се обединят. Така и така както и в Музея, така и в Летището, нищо не се пипа, не се ползва и е сложено само и единствено за показ и фукня.
7) Отправям и още едно предложение за развитие на дейността на летището и като цяло на региона. Тъй като в района извършват дейност множество металообработващи предприятия, дирекция Образование към Община Пловдив с подкрепа на Летище Пловдив и в партньорство с Университет Кеймбридж, биха могли да стартират съвместна програма, осъществяваща бригади за английските студенти. За нас – ягоди и аспержи, за тях – фрези и газорезки. Интересът ще е огромен!
8) Предлагам, когато не се използват пистите на летището (което е общо взето винаги, както стана ясно), те да служат за паркоместа за хората от Кичука. Така веднъж завинаги ще решим този така наболял проблем…
Бих могъл да предложа и още няколко идеи за благоустройство и развитие на Летище Пловдив, но тъй като хонорарът ми взе да нараства твърде много, мисля да спра дотук.
След всичко казано, навярно вече се питате “ама каква е файдата от това летище тогава?!”. Спокойно, няма да ви оставя разочаровани, имам готов и задоволителен отговор за вас. Общоизвестен факт е, че на хората от Пловдив са ни много вирнати носовете и трябва да бъдем спешно и на моменти грубо заземени. С увереност мога да кажа, че Летище Пловдив се грижи именно за това – да не хвърчим из облаците!
