Ииии рязко нагазихме в дълбокото!
За всеки е ясно, че българите сме най-големите разбирачи, по отношение на шофирането, политиката, спорта, секса и киселото зеле. Практиката може да ни куца, основно поради мързел и лежане на стари лаври, но в теорията сме богове. Знаете защо на наши географски ширини вече не се провеждат масови оргии – винаги ще се намери някой семкаджия да дава акъл отстрани. От друга страна е научно доказано, че сме в пъти по-големи сексаджии от лабавите европейци. Как иначе ще обясните съществуването на израза: “Мен ли ще учиш бе, лепилар? Нит’ си ми на ч*киите, нит’ си ми на е*ането!”.
Преди да се хързулна още повече по тази вулгарна пързалка, по която съм се заспускал, ще спра дотук. Все пак, всичко казано досега, със сигурност важи с пълна сила и за родния Пловдив. Тук дори си имаме още по-силно оправдание да не предприемаме никакви действия в нито едно от гореизброените направления. Заети сме да бичим айлячец и ни е твърде напрягащо да се доказваме пред когото и да било.
За да застъпим все пак темата за спорта, ще започнем с изброяване на най-популярните местни съоръжения, с които разполага град Пловдив:
Зала Колодрума
– надслов: “Нещата не са такива, каквито изглеждат!”;
– предимства: съвременна, добре осветена, с хубава акустика за пиратки;
– капацитет: …да?!;
– подходяща за: Ноев ковчег и концерти на Пайнер;
– може ли да се чоплят семки: да, стига присъстващите да имат зъби.
Въпреки безспорните си качества, не се оставяйте наименованието на този обект да ви навежда на грешни асоциации. Единствените колела, които залата е виждала в кратката си история, са тези на инвалидните колички по време на ежегодната сбирка на бялото братствто или някой симпозиум на “червените бабички”. Ето това са едни добре усвоени евро пари.
Гребен канал Пловдив
– надслов: “През деня трябва да се почива, за да може вечерта да се спи!”;
– предимства: не много съвременен, но единствен по рода си;
– капацитет: целият град, щом пекне слънце;
– подходящ за: местния спорт, наречен айлякобичене;
– може ли да се чоплят семки: да, дори шараните във водата с това се занимават през по-голямата част от живота си.
Съоръжението е подходящо за провеждане на световни и европейски първенства по гребане, които телевизията отразява около месец след приключването им. През останалото време се използва за кибик по пейките, въртене в кръг, ядене на казанлъшки понички и събиране на витамин Д. Ужким има Зоологическа градина, за която се носят легенди, че някога е съществувала извън въображението ни.
Стадионите
1. Градежа, Строежа, Копнежа
– надслов: “Рим не е построен за един ден!”;
– предимства: предстои да се изградят;
– капацитет: минало време;
– подходящ за: да се разходиш до Трепачите;
– може ли да се чоплят семки: предстои да се установи.
2. Лаута
– надслов: “Тука има трибуна Бесика, тука няма трибуна Бесика!”;
– предимства: чист въздух, наблизо има екваториална гора;
– капацитет: варира, в зависимост от броя трибуни, което е винаги неизвестна величина;
– подходящ за: преди мач да се отбиеш, за да завършиш едно висше образование в Аграрния университет;
– може ли да се чоплят семки: разбира се! Така се отраснали най-върлите почитатели.
3. Стадион Пловдив
– надслов: “Най-добрият стадион, в България, който така и не станА!”;
– предимства: никога не се знае, знае ли се;
– капацитет: от минус до плюс безкрайност;
– подходящ за: голямо гнездо на беловежди дроздове;
– може ли да се чоплят семки: така ще се изхранват дроздовете.
4. Стадион Тодор Диев
– наслов: “Обграден от улиците Македония и Даме Груев, това е късче от България, с което всеки картофопроизводител следва да се гордее!”;
– предимства: гарата е близо, винаги може да си тръгнеш на полувремето;
– капацитет: еее, сега… ще се караме за неща от преди 30 години ли?!;
– подходящ за: пикник на открито;
– може ли да се чоплят семки: еми да… какъв пикник ще е иначе?!
5. Стадионът на Ца-Ца, Марица
– надслов: “Удоволствие е да се намираш в квартал „Захарна фабрика“, където Захарна фабрика няма!”;
– предимства: на тихо и спокойно място, на майната си;
– капацитет: кое?;
– подходящ за: пасище;
– може ли да се чоплят семки: разбира се! Трябва да се редува сладко със солено и после солено със сладко, докато не започнем да се чудим откъде ли идват излишните килограми…
Спортни зали
Общо взето те са обединени около усещането за дъжд през зимата и мараня през лятото. Разполагат със свой микроклимат, който обикновено е хипербола на климатичната обстановка извън тях. Спортните зали са съвременните автобуси Икарус от едно време, но без удобните седалки.
Популярни регионални спортове:
1) айлякобичене където падне;
2) спортно ходене по баровете из Капана;
3) заграждане на невръстенячета в No Sense;
4) спортна стрелба – shot-ове в Найлона;
5) scuba diving във Водолаза;
6) надговаряне на “майна”;
7) прескачане на препятствия по потрошените тротоари;
8) претакване на зелето за норматив;
9) тупане на килими на лоста пред входа в 5-сетов мач с Джокович;
10) надпревара за паркоместа пред блока;
11) маратон на “Приятели” в зимните вечери;
12) плуване свободен стил в басейн от извинения на тема “чистотата не зависи от мен”;
13) спринт до Kaufland за мандарини на акция.
Оптимумчето
Така, 100% ви прави впечатление, че отделям Оптимумчето в специална секция, макар мястото му логически да е в категорията спортни зали. Причината да го направя е, че Оптимумчето не е просто място… То е свещена, обетована земя… То не е само спортна зала, то е храм, религия и култура!
Друга причина, поради която го правя е, защото обещах! А обещанието е хвърлен камък… по нападател от Аматьорската лига по мини футбол, който е пропуснал на празна врата в последната минута на мача при равен резултат.
На Оптимумчето се раждат, отрастват и приключват курса най-големите пловдивски таланти по футбол и лала в град Пловдив. То е своеобразен подиум на магията, изяществото и футболния финес, който поставя под светлината на прожекторите мачаджийските амбиции на стотици фини майстори и класици на спорта. Толкоз стойки, чалъми, пози, трикове, тестостерон и псувни са пръскани по терените му, че на входа на Оптимумчето трябва да се постави табела “Присъствието на жени не е препоръчително, поради висока опасност от внезапно забременяване”.
Тва рабони, еластико, рулетки, куаутеминки, степоувърчета, Берба спинове, п*тки майни и хиляди други псувни, семки и бири са буквално хвърлени на този подиум, че по холивудските сцени биха завидели на майсторството на актьорите в този Театър на мечтите. На Оптимумчето не се играе, там се преподава!
От друга страна лаици и невежи биха казали, че Оптимумчето е спортен комплекс, защото е изпълнен със спортни комплексари, които не гледат Шампионска лига във вторник и сряда, защото са по-заети да играят в Корпоративната лига, но… хейтърите винаги ще хейтват.
Популярно мнение сред играчите на Оптимумчето е, че хора, които никога не са играли аматьорски мини футбол не знаят, колко много дава, но и взима той. Нямат ни най-малка представа какво е да носиш отбора на гърба си. Мнение, което всеки един от играчите има за себе си.
А за жените, които не разбират какво пък толкова му е трудното на това да играеш футбол, играчите казват: “Жените много злоупотребяват с бременността. Това да играеш мач на Оптимумчето с изкълчен глезен , само и само да не прецакаш бройката за мача, е много по-болезнено от една бременност!”.
Благодарение на всичко казано дотук, мога да направя смелото обобщение, че Оптимумчето е оптималното място за всеки футболен Оптимъс Прайм!
А в заключение на настоящия материал, ще приключа с това, че благодарение на всичката тази спортна благодат, с която разполага Пловдив, освен с чар, красота, интелект, образование, потекло и реноме в обществото, пловдивчани разполагаме и със атлетична фигУра. Господ е българин и по-конкретно – майна!
